III. ЗАЩО ЦАР ДАВИД НЕ МОЖА ДА ПОСТРОИ

ДОМ ГОСПОДЕН НА СКИНИЯТА НА ЙЕХОВА?

1. Скинията, която по Божие повеление Мойсей направи, за да могат в нея евреите да вършат своите богослужения към единствения Бог Йехова, който ги изведе от Египет.

2. В Скинията се намираше „Ковчега на Заветът" в който са били поставени плочите на Законът написани от Божията ръка и това е било Заветът на Бога с народа му Израилев. Там е била поставена в една златна стомна манна, събрана в пустинята, за да указва, че с Божият хляб са се хранили 40 години в пустинята. Бил е сложен и жезъла на Аарона, който беше процъфтял, доказващ, че Бог е избрал Аарона за негов пръв Свещенослужител. (Числа, гл. 17, ст. 1-12)

3. Скинията е била построена така, че да се разглобява на части и да се пренася при пътуването на евреите 40 години в пустинята. През нощта огненият стълб на Йехова ги е водил в пустинята и Скинията носена от свещениците заедно с ковчега са го следвали. Когато е спирал да се движи огненият стълб, евреите са спирали и тогава е падала небесната манна, което е било небесния хляб и те са се хранили. През деня облак разпростирайки се над евреите ги е пазел от изгарящото слънце на пустинята.

4. За цялото Богослужение виж „Изгревът" том XI, стр. 1-18, а за пасхата на Новия завет от стр. 19-35. А Славата Божия, която е посещавала Скинията е било едно видимо осеятелно видение, една светлина по-силна от тази на слънцето и те не са могли да я гледат. Славата Божия означава Светлината, която слиза от Божествения свят.

5. Давид, който е бил помазаникът Божий, избран да царува над Израела, бил посветен в тази си служба от пророк Самуила. Давид е бил от посветените, от вътрешната школа на есеите и е имал връзка с Христовия Дух. Давид е минал през много изпити на възход и падение, но е бил верен на Бог Йехова. Той е преместил Скинията заедно с Ковчега Господен в Йерусалим, за да се правят богослужения. Той е царувал 40 години, толкова колкото евреите са пътували през пустинята. Искал е да построи храм на Бога и да постави Ковчега на Заветът вътре и повече евреите да не пътуват, а веднъж завинаги да устроят своето царство тук. Но Бог не му разрешил. А защо? Защото е водил много войни, убивал е, омърсен е отвън с кръв. А това е вършел понеже е изпълнявал волята на Бог Йехова, да установи царство на евреите на Земята. И е успял. Но не е успял да построи дом Господен т.е. Храм за Господа за Богослужение. Господ го уверил, че това ще направи синът му.

6. Соломон, син на Давид е бил син на обещанието, понеже Бог е казал на Давида, че той не може да построи храм, а ще го построи онзи, който ще излезе от неговите чрезсла т.е. неговата плът и Духа Господен ще го води. Той е царувал също 40 години, като по това време построява храма за седем години и половина и е просъществувал 33 години, и е бил обран, осквернен от египетския цар Сисак, за Божие наказание, за идолопоклонството на Соломона към чужди богове и отхвърлянето на израилевия Бог от самия Соломон.

7. Храмът построен от Соломон е бил на върхът Мория (2Л ет. 3;1). Това е на същото място където Авраам бил изпитан от Господа, да принесе в жертва сина си Исака (Битие, гл. 22, ст. 1 ;2). Това е мястото където на първо място стои вярата в Бог Йехова и изпълнение на законите му. Но точно това не прави Соломон и затова еврейското царство се разрушава след смъртта на Соломона. И Йерусалим остава в Юдиното племе, то пази Скинията, ковчега и книгата със законите. Затова се казва и до днес, че Юдиното племе е хранител на Божия закон.

8. Отначало Соломон възлюби Господа и ходеше в повеленията на отца си Давида (Царете III гл. 3, ст. 3) и вършеше жертвоприношения. И яви се Господ на Соломон по време на сън и даде му мъдрост, богатство и слово, но ако ходи в пътищата Господни и пази повеленията и заповедите на закона, така както е ходил и пазил отец му Давид (Царете 111 гл. Зет. 14).

9. Соломон съгради храма, дома Господен и внесе Ковчегът на Заветът. И беше осветен от идването на Славата Господня, от небесната светлина в храма и върху Израиля. За втори път се яви Господ на Соломон и го предупреди, че ако се отклони от закона и не упазят заповедите му, и ако се поклонят на чужди богове, то Бог Йехова ще изкорени Израиля от лицето на Земята и ще разруши този храм, които е построен в негово име. (III цар. гл. 9, ст. 4;9).

10. Соломон чрез жените, които взе, те преклониха сърцето му към чуждите богове и идоли и дори им построи места и капища, където да кадят и да вършат жертвоприношение на идолите си.

И за наказание яви се Господ на Соломона и за наказание му каза, че ще разкъса царството му, но ще остави едно племе да пази Ковчегът Господен, т.е. Юдиното племе. Син му Ровоам наследи царството Израилево от Соломон, но то се разцепи.

11. Всички племена на брой десет, избраха Иеровоам за цар и те се отделили от Йерусалим и той въвежда идолопоклонството към чужди богове и е царувал 22 години.

А единадесетото племе - Юдиното останало със сина на Соломон наречен Ровоам, трябваше да пази Ковчега на Завета с книгата на Завета. Но той е бил син на майка си Ноамъ, която е амонка и идолопоклонка. Заради Ровоам, който пренебрегнал съвета на старейшините се разцепва Израил и заради него и майка му се въвежда идолопоклонство в Йеорусалим редом до храмът построен от Соломон. За наказание египетският цар Сисак превзема Йерусалим поругава и осквернява всичко в храма. Това е в петата година от царуването на Ровоам. Най- после след 33 години от построяването му е обран и разорен.

12. След различни разорения Соломоновия храм, след едно съществуване от около 416 години, той е съвършенно разорен от Вавилонският цар Навуходоносор в 588 г. преди Христа. След 70 год. завръщайки се от вавилонски план, евреите се опитали да го построят отново. 70 години след разпъването на Христа под ръководството на римския пълководец Тита потушава бунт на евреите и от Йерусалим до морето от двете страни на пътя разпъва на кръст хиляди евреи. А градът разорява до основи. А римският император Адреан около 135 г. след Христа изгонил и пръснал евреите по света до ден днешен.

13. Понеже Учителят Дънов на много места говори, че днешните българи са представители на Юдиното племе и са преродени тук онези души, затова в българската история се повтарят същите етапи на древния Израил. Тогава са очаквали Месия и когато е дошъл те го разпъват. Същото положение е и с Учителя Дънов. Онзи Върховен вожд, който са чакали да дойде и да поведе Славянството. Той дойде, но българите не го разпознаха и го отхвърлиха.

14. Ето защо бе дадена историята на Антиминса и освобождението на България след 500 години Османско владичество. Виж „Изгревът" том XI, стр. 36159, за неговия Свещеник на Всевишнаго Бога от стр. 160-176 и Възраждането на България, стр. 177-346. За да се изучат тези етапи.

15. За идването на Велкия Учител е дадено в „Изгревът" том XI, стр. 347-629.

16. А за Скрижалите на Духът виж „Изгревът" том XI, стр. 630-709. А за нарядите стр. 710-720.

17. Всички следващи етапи на Школата са описани в „Изгревът" том I до том XIV, за действието на Духът на Истината и Духът на Заблуждението.

В Школата на Изгрева по времето на Учителя е присъствувал Духа на Истината чрез Словото му, което е Слово на Бога.

Но тук според думите на Учителя Дънов на Изгрева е съществувал и е пребивавал онзи „Александрийски дух", който е отклонил първородното Християнство на първоапостолите в църква и религия. Той е Духът на Заблуждението или Духа на Антихриста.

18. Чрез делата на последователите на Учителя Дънов ние съдим, кой е техния Учител, кой ги ръководи и какъв е техния път. Всичко това, което го имаше по времето на Давид и Соломон, същото се повтаря по времето на Христа, същото го имаме и при Школата на Учителя Дънов.

19. По времето на Учителя се повториха същите етапи. От 1900-1922 г. последователите му посещават различни частни домове, наемат салони, посещават съборите във Варна и Велико Търново.

От 1922-1944 г. се построяват салони в София - два и в провинцията. Тези салони по един и същи начин, по един и същи план биват разрушени, както в София така и в провинцията. Единствено остава салона в гр. Айтос построен от Георги Куртев, но то прави изключение, защото за него е платено със скъпа цена. (Виж „Изгревът", том X за Айтоското братство, стр. 676-678).