4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

ЕДИНИЦА

"Ах, да бих знаял, къде да Го намеря,

отишъл бих чак до престола Му..."

Йов -23:3

"Бог е любов"...

Йоан 1,4 :8, 16

О Всеобятни, да помисля ли за Тебе вече?
Проникнах ли до центъра на Твоите глъбини?
Узнах ли тайните, които първен ми обрече?
Завладах ли стихийни Дух на Твойте старини?

Да, стар си Ти, по-стар от слънцето, от вековете,
затуй с диханието си Ти раждаш световете,
с светкавици им светиш, с златни химни им звучиш
с червен нектар ги храниш и с измирна ги поиш...

И аз, преминал три врати, със поглед впит в Ахея,
приех от Теб огнйовете и чашата с елея -
запалих въглена и най-обилно го полях...

Сега, бял страж на прага веч, над бездните владея
и рея волно във Сърдцето Ти и там младея,
защото всичко взех от Теб: възлюбих, преживях!...

През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 5

Единица - Бог. В любовта е животът. Тя го ражда и възражда. Без любов няма живот. Бог е любов - основа и синтез на всемирния живот. Буквата А, алеф, алфа, Начало, Дух, - Пътят. Посветителният процес. Висшият аркан. Всеобятният: не всякога е позволено да се произнася свещеното име. "Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса". Съвършенството е крайната цел, Центъра, Изворът на целокупния, космическия живот, под стражата на седемте блестящи духове. Велико и неизразимо е блаженството на постоянното преживяване в Любовта на Бога живаго! - Три са главните етапи: очистване, приготовление и съединение - развитие, знание и власт над стихиите или елементите (принципите) на кватернера: Огъньтъ, Водата, Въздухът и Земята. Астрологически, те групират 12-те домове, на които се дели небето и в всеки от които лежи по един знак на зодиака. Те са четирите триъгълници или троичности. Земният и водният се пресичат и образуват живата хексаграма, изобразена в магическия печат на Саломона. Човечеството прекарва сега воден живот, т. е. живее във водния триъгълник, защото нашата слънчева система се намира в знака Аквариус (Водолей). Всеки човек се манифестира в един от елементите, според степента на своята еволюция, което се познава в рождения му хороскоп по зодиачния знак и владетеля му (една от планетите). От това може да се заключава и за етапите на посветителния процес, който е изминал. Всеки елемент е отразен в човешкия организъм: Огънят съответствува на топлината, resp. електричеството, Въздухът - на дишането, Водата - на кръвта и лимфата и Земята - на твърдото вещество. Петият елемент или есенция (квинтесенцията) е Духът (Spiritus mundi или sanctus - Руах-Елохим), който събира, свързва, слива, сгъстява, оформява и оживотворява другите. Той е неизчерпаемият източник и двигател на всяка енергия, диханието на Логоса. Той образува обективната материя на всичките полета (планове) на всемира.

Всеки зодиачен знак владее определена част или орган от тялото на човека, около което се извива тъй наречения "мистичен змей" (целият зодиак). Така, физическото и духовното тело на човека са свързани със зодиака и планетите от нашия космос, а последният - с безчислените вселени. С една реч, човекът от гледището на окултната анатомия, е една sui generis слънчева система, в центъра на която е духовното му слънце, духът, и с това е подобен на големия космос (Макрокосмоса), според втория тезис на смарагдовия огнен скрижал на Хермеса Трисмегиста-Тот: "каквото е горе, това е и долу". Значи, раждането, земният живот и цялата еволюция на човешкото същество се управляват от съвокупността на неизменните природни закони, т.е. от Бога, който е великият строител на вселената, творец на природата и на всички блага на живота. Кабалистически, 12-те зодиака са 12-те аркани (загадки), през които минава човешкото съзнание: първите четири обгръщат животинското му състояние, вторите - човешкото, а третите - духовното. Дванадесетият аркан е висшият, съединението, което се осъществува чрез пазителя или "стража на прага" (символ на космическите бури на астрала). Същото се символизира и от 12-те синове на Якова, начело с него, и от 12-те апостоли, начело с Христа. "Стражът" или "пазачът на прага", представляван от Сатурна, е победителятъ на кармата и низшите влияния, който дава импулс за висша духовност.

"Тайните, които първен ми обрече" - Истина е, че "човек не може да бъде лишен от благото, което Бог му е дал", но ако знае да го пази. "Бог изпълнява всичките си обещание и Неговите решения са безвъзвратни", но Той се вслушва в молитвата на праведния.

Стихийният дух е господарят на четирите стихии, наречени от съвременната официална наука: азот, въглерод, кислород и водород. Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина, студ, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (сезони), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр. През тия четири стихии всемирният кватериер, съдържащ десетте числа на Сефиротите или еманациите от числото на Бога, което е Единицата - посвещаваният, човекът, превъзмогнал всички свои външни изкусителни влияния, т. е. целото Зло в неговите всестранни прояви, освобождава се от веригите на своето земно аз (материалната си индивидуалност) и чрез "мистичната смърт" (всесъжението и развитието на будическото тело - състоянието на Христа), влиза в безграничната област на вечната хармония, всезнанието и всемогъщието, т. е. реализира висшия живот на всеобемната любов, която е "връзката на съвършенството".

"Стар" е санскритска дума с няколко значения. "Старият с дни" (Даниел - 7; 9). "Везните се покоят в тялото на Стария с дни" (Сифра Дзениута, ключ на Сефер-ха-Зо-ар - 2; 7). "Светкавиците му развиделяват вселената" (Пс. 97; 4).

Световете се създават и изчезват чрез издишване и вдишване на Бога, т. е. инволютивно и еволютивно - процес, който ги разделя, съединява и уравновесява на Везните, за да се хармонизира целокупното битие. Всичките светове, следов., са преходни: Божият Дух ги твори, развива и поддържа за известен период (големата Манвантара - 55 трилиона слънчеви години), след което настъпва пълното им разрушение (пралая у индусите), защото Духът се оттегля в себе си, а после става ново издишване и творчеството се възобновява. Бог е Началото, Бащата, Абба, и от Него произлиза всичко. "В Началото бе Той", Абсолютното Единство, Единицата, от която се образуват всички числа, според трансценданталната математика: двойката (майката, материята, пасивният, родилният принцип - принципът на проявената любов), тройката (самата проява - рожбата или плодът) - трите в едното, троичността в диаметъра или единицата на безкрайния кръг - и техните съчетания до ? Следов., Бог е Причината, Началото и Мерката на всички неща. Той не е ограничен нито от числото, нито от формата, нито от звука, нито от цвета, нито от количеството, нито от времето, нито от пространството: безграничен, всеобемащ и вездесъщ. Означава се само с едно име ....  - йейе или, на български, Е. "Той е". Неговата двойна троичност (видима в материалния триизмерен свет и духовна или невидима за нас в другите измерения), проявена в тройната вселена или в трицветната светлина (од, об и аур), се отразява и в човека: и той е двойна троичност - телесна и духовна. Последнята се изявява чрез ума, сърдцето и волята в мисъл,чувство и действие - трите прояви на душата, в центъра на която, както се каза по-горе, свети божественият лъч, духът, Единицата у човека. - По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота.

Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име. Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция. "Запален въглен" -живота на посветения...

Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21). И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство...

НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ

Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни
и пламна бездната в необозрим пожар:
в кипящето море от мълнии безчетни
раздра се булото на царския олтар...

И гръмна хор велик от химни непознати
всред недогледния ефирен океан -
в безчислен сонм летят археите крилати
и пеят и тръбят в божествения стан...

И младенецът свят във златно одеянйе,
с корона от слънца със блескаво сиянйе,
излезе величав пред царските врата...

Тогаз вселената, в почуда и възхита,
трепна пред тоя лик, възрадвана, честита:
в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!...

През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 6

На първия изгрев - Раждането на световете според Космогонията. - Синът - Любовта проявена. Космическият Христос е предсъществувал света. "И сега прослави ме Ти, Отче, у самаго Тебе, с славата, която имах у Тебе, преди създание мира". Синът Божи, второто лице на Троицата, изпълва с аурата си цялата вселена и се проявява всъде, живее във всички царства. "Защото си ме възлюбил преди създание мира": Любовта на Бога е творческата сила. Чрез нея Словото създаде световете и живота в тях. "И видя Бог всичко, което направи; и ето, беше твърде добро". Но Любовта се въплъти в Сина Човешки. "Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего еднороднаго, за да не погине всеки, който верва в Него, но да има живот вечен". Бог, ограничен, зум-ме-зум, проявен в Исуса, роден по плът в яслите, които са емблема на смирението и служението, във Витлеем или Бетлехем, което значи в дома на живия хлеб, мистичният хлеб на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Това припомня великия божествен акт, който роди всемирния живот чрез Христа. Археите или Духовете на безкрайното време са третия чин оттретята иерархия или Началствата.

ЕК

От сини висини гръмовен глас долита:
"о жива глъбина от изворни води,
за мойто творческо дихание открита,
благословена днес и вечно ти бъди!

Във теб изливам аз кръвта си съкровена,
а ти ми връщаш мед и млечни сокове -
о сестро прелестна, бъди благословена,
сега и всякога, през всички векове!..."

И чува се тътнеж от хиляди води,
въздишка сладостна от девствени гърди:
"о жив небесен лъч, владетел на сърдцето,

към теб възнасям аз дъха на битието
и раждам твоя блян - плода си съкровен...
Бъди благословен, бъди благословен!..."

През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 7

АУМЕН

Кат несломим кристал от светлина втвърдена,
блажен, ти влезе през едемските врати,
но, Адамас, душа от Слънцето родена,
кажи: ключа могъщ къде изгуби ти?...

От първия ти миг, когато бе създаден -
от първия ти звук като дете и Цар -
ключа на тайната в ръцете ти бе даден,
но ти какво стори с най-скъпия ти дар?

Минаха векове и много ощ ще минат,
души и светове във кръв и мрак ще гинат,
а бащиният дом ще бъде утаен.

Но ето, идем веч с светилници лъчисти,
да влезем там с сърдца и одеянйя чисти -
о Адамас, пред нас блести веч аумен!...

През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 8

Аумен - Свещена дума с голяма окултна сила: А-оум или Аум. "Тао-би-аумен". Първият всеобемен космически звук. Двойният ключ на вселената: знание и сила за превръщането на Духа в материя и обратно. Оттам и в господнята молитва: Отче мой - аум, амин или еймин. Аз съм Алеф и Тао, Алфа и Омега, начало и край, първият и последният". Също и в будистската молитва: "Ом, Мани падми оум", което значи: "в името на Отца, да стана чист като диамант, да се разцъфтя като лотоса и да се възвърна в Вечния, оум - амен". Призив на Висшето Аз - духовната Монада. Диамант или Адамант - Адамас, което значи адамовия камък ("светлина втвърдена"). Ключът на висшето знание (божествената Мъдрост) е изгубен при грехопадането на Адамас, чрез опитване плода на дървото за познаване на доброто и злото (из "Сефер Берешит"). "Чрез Адама всички умират, а чрез Христа всички оживяват". -"ТакаказваАмин, свещеният верен и истинен, Началото на божието създание" (Откровение - 3; 14). Първоначалният Адамас-Кадмон (божественият Адам) е бил и е колективният, космическият човек. Царьтъ на царете, владетельтъ на всички окултни знания, сили и възможности: божествената Истина, непроявена и проявена - Христос. "А Пилат му рече: и тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: ти право казваш, че аз съм цар. Аз за това се родих и затова дойдох на този свят, за да свидетелствувам Истината". - "И ще царува над дома Яковов в веки, и царството му не ще има край" {Лука - 1; 33). - Преобличане в чисто одеяние - телото на Славата или 1/1а-са-ват, чрез изкуплението от греха, т. е. чрез Христа, изкупителната жертва. - Според Leonard Bosman (вж. книгата му: "Amen, the Key of the Universe", стр. 118), числената стойност на тая свещена дума Амин е равна на стойността на Божието име Йехова - Адни (Адонай), защото А =1, М = 40 и N = 50, а всичко 91, което пък е равно на пълното число 10. Тази книга, преведена в спис. Всемирна летопис (год. IV), трябва да се прочете от всекиго.

144,000

Откриха се куполите десетократно,
и ето множество, с каденйе ароматно,
запе великата симфония: "Хвала! -
шелла, шелла, шелла..."

Подеха я гърмът далечен и водите
в акорд със арфената ода на певците,
повториха я най-блестящите слънца -
безгрешните сърдца...

И рекоха стоящему на Планината:
"призри там долу, с милост и любов призри,
ръцете си простри!...

Отекнахме тогаз и ние, от земята,
с възторжена молитва в братски хор: Хвала! -
бену, бену шелла!...

През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. • с. 9

144,000 - През десетте зони или планове (измерения) на всемирния живот.

Махар-абба-

Бену шеллаа...

(Учителю - и Отче мой - благослови Ти ученика... ) -

Молитвата е висшия акт на душата. "Голяма сила има усърдната молба на праведния" (Поел. Яковово-5;1 6). Всемирната благодарителна молитва е непрестанно въздихание на целото Творение към Великия Отец. "Всичкото създание съвокупно въздиша и Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания" (Римл. - 8; 22-24). Молят се видимите и невидимите: на земята - растенията (цветята и др), птиците и разните четвероноги животни се обръщат сутрин, при изгрева на слънцето, към изток и - първите - изливат по-изобилно аромата си, а вторите пеят или издават гласовете си - това е молитвата им към Създателя. Само неразумният човек не знае и не изпълнява тоя велик и благотворен закон на Мирозданието. Множеството на 144,000-те избраници (1+4 + 4 + 000 = 9, свещеното, йерархическото число на човечеството), служителите на Бога, запечатани с блестящ печат на челата им, управниците на световете и на съдбините им, изкупените от земята, които не се оскверниха от жени, защото са вечно девствени - те пееха и пеят великата симфония на всеобщото благодарение (хармонията на всемира), с каденйе ароматно (Изход - 30; 35), те свиреха и свирят с 144,000 арфи одата на целокупния Космос към Пресвятия, те следваха и следват навред Агнето, защото са непорочни, безгрешни сърдца - всемирните светли братя (Откровение - 14; 1-5). Агнето или Агнецът, стоящият на Планината, Огънят на Божествената любов, Великата жертва, който държи Книгата на живота, запечатана със седемте печати, на ведически език Меша, на старо-еврейски Мешия, а сега Месия, т. е. този, който се пожертвува за човешкия род. "Намерихме Месия, който се тълкува Христос" (Йоан - 1; 41). Индуският бог на огъня се нарича Агни, представен е със седем езици, които символизират седемте превръщания нататвите. Иса-Аджа на зендски значи: жертва на агнето. Астрологически, Месия съответствува на зодиачния знак Овен, който се полага жертва. - 144,000! Тия хиляди в божествената математика са недостижими за човешките изчисления!

ЕМАНОИЛ

Проникна светъл лъч от висини незнайни
през девствената плът на Майката света
и в миг преобразен, чрез връзки живи, тайни,
в човешки младенец откри се на света!

О Габриел могъщ, посланик серафимски,
какъв бе чудният, великият ти дар,
да възвестиш със крин, във Назарета римски,
че иде кат човек космическият Цар?

Вълшебно действие със сила непонятна,
и днес мълчи, кат сфинкс в пустиня необятна,
без пряк ответ: как се роди Йешу-ва-Ра?

Той бе Еманоил: невидим рог събра
от седемте поля есенцията вечна
и въплъти всред нас благодатта предвечна!...

През бездните и Върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 20

Еманоил - Зачатие - Според съвременните човешки понятия, понеже живеем под действието на физиологическите закони, човекът се ражда от човек. За раждането на Исуса имаме свидетелството, освен на евангелистите, още и на ап. Павла: "За Сина си, Господа нашего Исуса Христа, който по плът се роди от семето Давидово, а по Духа на Светинята, чрез възкресението от мъртвите, откри се в всичката сила Син Божи" (Павел - към Римл. 1; 3). "И Словото стана плът, и всели се между нас" (Йоан - 1 ;14). Следов., в случая има духовно зачатие и физическо раждане. "Смъртта дойде чрез падането на Адама, а божията благодат чрез Исуса Христа" (Ibidem - 5; 14-15). Земната Мириам и небесната Мария се съчетават в дева Мариа, която е противния полюс на Ева в мистичната еволюция (вж. коментара към сонета "Мариа"). По този въпрос има огромна литература. След дълги пререкания на църковните писатели от първите векове след Христа, биде прокламирана, най-после, на Миланския събор, девствеността на Мария, според заключението на Св. Иван Дамаскин: "зачеването на Христа е станало чрез слуховия път, а раждането му по обикновения". Това е официалната формула на католишката църква. В същност, духовният план владее всички материални възможности, защото Духът е, който повелява и съгражда, а материята се подчинява и изпълнява. "Аве, Отче, на тебе е всичко възможно" (Марко -14; 39). "А Исус рече: у Бога всичко е възможно"(Ibid. - 10;27). "Невъзможното у човеците, у Бога е възможно" (Лука - 18; 27). Никакво нарушение на природните закони не е станало: дева Мария е била позната (посетена) от Духа Свети, за да даде живот на синтеза на човечеството във физическия свят. Роди се Еманоил, т. е. "Бог с нас", Бог ограничен и проявен в човешка форма, Христос, "който е образ на невидимаго Бога" (Павел - II Коринт. 4; 4), "проводи Бог Сина си, който се роди от жена" (Ibid. - Галат. 4;14), "първороден преди всички твари; понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, престоли, господства, началства, власти, всичкото чрез него и заради него се създаде, защото в него благоволи Отец да се всели в всичката си пълнота, в Христа, в когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Ibidem-Колосяните, 1; 15-16 и 2; 3). "Вашите тела са удове Христови" и "Вие сте тяло Христово" (I и II Коринт.). Всичко това сочи мистичното естество на Христа, защото всички човеци, обединени чрез Божията Любов, образуват тялото на Христа. В устройството на космоса имената на Исуса-Цар или на ватански Иш- ва-Ра или Йешу-ва-Ра, на санскритски Ишуа или Ишва (душата на всемира), на еврейски Иешуа - и на Мариа-Майа са написани със светлинните букви на планетите, които стоят пред всеки от 12-те зодиачни знаци: така, небето представлява една подвижна азбука с имената на Исуса-Царя и Мариа, девствената майка на големите небесни води. На санскритски Иш значи Господ, а ва - всемирното кръгово движение. За връзката между родения Бог и човечеството намираме указание и в името на архангела Габриела или Гавриила, който благовестил на девицата Мариам: "радвай се, благодатна! Господ е с тебе: благословена си ти между жените. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син и ще наречеш името му Исус, той ще бъде велик, и син на Вишнаго ще се нарече" (Лука - 1;28-32). А Габриел значи вчовечаване на Бога, т. е. проява на Бога в човешка форма. Той е архангел от деветата иерархия на Серафимите, един от седемте светли божи духове, който управлява небесните води и укротява избухващите пламъци на Огнената Змия. Той е ангелът на Луната, resp. на жената и на надеждата. Първият, който говори за архангела Габриела, е пророк Даниел: "и като още говорех в молитвата, мъжът Габриел, когото бях видял във видението по-напред, като летеше, скоро допре се до мене около часа на вечерната молитва..." - 8; 16 и 9; 21. "Аз съм Габриел, който предстоя пред Бога, и проводен съм да ти говоря и да ти благовестя" (Лука - 1; 19).

ПЕНТАГРАМЪТ

"Ессе Ното..."

Дошли от Изгрева и тримата - три света,
дароносители от храма на Съвета:
видели знака му - петлъчната звезда -
и тръгнали на път, без зов и без следа...

И му поднесли дар: единът - чисто злато,
а вторият - ливант, съкровище богато,
и третият - съсъд с измирна, фин балсам,
и върнали се пак в далечния си храм...

О Мелхаур блестящ, бехар на Мъдростта,
О Балтазар, търсящ мира и Любовта,
О Катзахар, могъщ рушител на смъртта,

къде е знакът-вожд, владетел, пентаграм?
Във някой кладенец ли падна тайно там?
Или пък потъмне във земния си храм?...

През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 21

Пентаграмът - Раждане. Свещеният знак на Бого-човека. "А когато се роди Исус в Витлеем, ета мъдреци от изток, пристигнаха в Ерусалим и казваха: где е, що се е родил, цар Юдейски? Защото звездата му видяхме на изток и дойдохме да му се поклоним" (Матея - 2; 1 и 2). Тя е пламтящата звезда (с единия връх нагоре) на Абсолютния, Единия. Тя предхождаше тримата царе-маги (за четвъртият тайната е запечатана) и показваше пътя им към люлката на новото човечество, в което се олицетворяваше всемирния синтез: висшето Знание, неизменната Любов, безсмъртната Истина. Тя е изразена от Ев. Йоана в следното петостишие:

"1. В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог.

2. То в начало бе у Бога.

3. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана.

4. В него бе живота, и животът бе виделината на човеците.

5. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе".

Пет стиха или еманации от петте лъчи на пътеводната звезда на живота - виделината, манифестирана в физическия свет чрез Богочовека.

"И като видяха звездата [1], зарадваха се с радост твърде голема. И като влязоха в къщата, намериха детето с майка му Мария, и паднаха, та му се поклониха. И като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове: злато, ливант и смирна" (Матей-2; 10 и 11). Царете, мъдреците- духове, засвидетелствуваха във великото тайнство своето покорство и служение на проявения Бог. Златото, чистият метал, ултра-жълтият цвйт -емблема на мъдростта; ливантът- парфюмът на слънцето, емблема на любовта и мира; измирната - балсамът за мъртвите тела, емблема на безсмъртието. "Защото тя, като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми" (Матея - 26; 12). А Магите, пратеници на трите света и представители на трите раси, бяха: Мелх-аур или Мелхиор. владетельтъ на светлината (Слънцето), посланикът-Архангел Михаел; Балтазар - великият първосвещеник, жрецът-пазител на тайното съкровище (на старо-еврейски: "дълбок мир"); Катзахар - земният човек, потънал в материята, черният етиопянин, артистът на балсамирането. Пентаграмът, даже и материален, направен от метал (злато и лазурен емайл със сапфири), е мощен магнетичен знак, който привлича добрите сили и отблъсква злите. В трагедията Фауст от Гйоте,  Мефистофел е обезсилен от тоя знак. Всяка астрална сила се подчинява на пентаграматическия знак, който синтезира висшите морални и духовни закони. Самият плътски човек е един жив пентаграм (с петте си краища, от които се излъчват пет флуидични линии с различни трептения и краски). Вътрешният, светещият пентаграм изразява степента на духовната сила на човека. Защото всеки човек притежава своята вътрешна звезда, блестяща или потъмняла, която е видимата проекция на външната, божествената, пътеводната звезда. Същият жив пентаграм се вижда и във всички цветове на плодните растения и дръвчета: всички са петолистни. Числото 5 е число на физическия живот "Не знаете ли, че тялото ваше е храм на Святаго Духа, който е в вас, когото имате от Бога, и не сте свои си?" (Павел - I Коринт. 6; 19). "Защото вие сте храм на Бога живаго" (Ibidem-I I Коринт. 6;16). Една легенда гласи, че след поклонението на магите, звездата е паднала в един кладенец близо до Витлеем, и те "си отидоха по друг път в своята страна" - указание за потъването на човечеството в мрака на материализма.

---------------------------------

[1] Съвпадът на Сатурна с Юпитера и Марса в знака Риби и в връзка с Венера и Земята.