47. ДОМАШНАТА ПОМОЩНИЦА

Известно време бях търговски пътник на един ангросист в Габрово. Нашата задача беше да ходим из провинцията, в градовете и по големите селища, да взимаме поръчки от търговците и занаятчиите там и след като се изпрати поръчаната от тях стока, минавахме, обикновено след месец за да инкасираме сумите по тъй изпратената стока. Сумите носехме в себе си с чанта и при възможност ги привеждахме на нашият стопанин. Беше ми се родило първото дете и понеже нямах близки, трябваше да се търси помощник, да го гледа, тъй като и жена ми беше на работа. Отидох на съответното място, където се наемаха такива, в София имаше такова едно място. Взех едно момиче и го заведох в къщи. Запознах го с обстановката и задачите, които има да изпълнява. Ние всички след това отидохме на Изгревската поляна. През този ден имах в чантата си събрани доста пари, които не можах да приведа на моя стопанин, чантата бях оставил вкъщи. На поляната беше и Учителя, заобиколен от приятелите, с които разговаряше. Прилепих се и аз да слушам разговора. По едно време Учителя нещо тревожно почна да ме гледа, поседях още малко мислейки, че е просто така, но когато този тревожен поглед не престана, оставих домашните, с които бях и се затичах вкъщи. Домашната помощница я нямаше, избягала като ме видяла, че идвам. Пот ме изби докато отида до мястото, където бях оставил чантата с парите. Слава Богу тя беше там. Като се съвзех разбрах, че тя е могла да задигне само един дамски часовник и някои дреболии. Какво щях да правя, ако беше задигнала чантата, в която имаше значителна сума. Нямах мои пари, за да ги възстановя и как щях да се оправдавам? И този път Учителят ме спаси от голяма беда.