В Самоков живееше офицерско семейство. Жената чуваше често да се говори за Учителя и искаше много да Го види, но не можеше да намери време. Една нощ сънува сън: Влиза в стаята човек с бели коси и брада, много изморен, помолил я да го приеме, да си почине. Поканила Го жената, наредила му легло, сама събула обущата му. Направило й впечатление, че чорапите му били съвсем чисти. Като си починал, нагостила го и човекът си отишъл. На другия ден жената си рекла: „Ще отида да видя Учителя да чуя Неговата беседа." Идва на Изгрева, било неделен ден. Салонът пълен. Влиза Учителят. Като Го вижда жената изтръпва: „Та това е човекът от моя сън! Дали ще ме забележи сред толкова хора? Но в този момент Учителят се обърнал право към нея и я погледнал. От този поглед жената разбрала, че Той я познал. Опознаването е взаимно. Първо Учителят търси своя ученик и второ ученикът отива при Учителят си и започва да учи, проучава Словото Му след което го изпълнява.
