I. СПОМЕНИ

ПРЕДГОВОР

Мотивите ми, да публикувам кратки спомени на баща ми Стефан Тошев, свързани с живота му, са следните:

Той е един от ревностните и интелигентни последователи на Учителя. А последователите на Учителя, неговите ученици са част от историята на създаденото от Него Духовно общество „Бяло братство". Те са антуражът, който е благоприятствувал реализиране мисията на Учителя. Те са били духовно подготвени и свързани с Него, отпреди това си прераждане. От спомените им, могат да се научат и разберат неща, които не са известни - свързани с Учението и живота на Учителя. От личностите им може да се съди, какви хора от българското общество са били учениците Му.

Баща ми беше Ръководител на кръжока на Бялото братство в Севлиево, определен от Учителя пожизнено. И в зависимост от това, кога е бил поканен на Събора на Бялото братство от Учителя, той доста години беше „Старши брат" в Братството. А той живя повече от 91 години...

За съжаление, много наши братя и сестри, включително и баща ми, свързани с Учителя още в ранния период на Братството, не написаха свои автобиографични спомени, най-вероятно от скромност, от което загубихме всички ние.

Брат Петър Пампоров през март 1961 година му пише: „Вчера получих от брат Михаил Стоицев няколко Ваши съчинения... Много ценни мисли... Поздравявам Ви! Имаме важна задача: Да предадем Божественото учение на българския народ. Това е велика привилегия и велика мисия... Дойде ми наум, да Ви помоля да напишете своите спомени: как сте се запознали с Учителя и всичко, свързано с лични спомени за нашето движение и за първите ученици и последователи на Учителя. Всеки от нас има опитности ценни, а особено по- възрастните братя... "

В същия дух има писма и от други братя и сестри.

Баща ми издаде през 1937 г. книгата си „Вечните истини" (отдавна библиографска рядкост), за която ще стане дума по-нататък. По темите и съдържанието си, тя е нещо като окултна енциклопедия - наситена с ценни цитати от Стария и Новия завет, от Учителя и от окултната литература.

След вандалските и противозаконни обиски и изземване на духовната литература от изявените последователи на Учителя на 6 декември 1957 г. (което ще разгледаме и документираме в изложението), включително и от баща ми, той успя да се снабди отново с беседите на Учителя. А и от запазените му тетрадки с ценни извадки от беседите и друга окултна литература, той „конспиративно" работеше и написа хиляди страници, които много години изпращаше ежегодно в братските кръжоци, където се преписваха и препращаха по график другаде. Тях той наричаше „Кратки духовни съчинения". Те заслужават да бъдат издадени в два тома, а и „Вечните истини" да бъде преиздадена.

Много известни наши братя и сестри, с които си кореспондираше (брат Боян Боев, Петър Пампоров, Борис Николов, Д-р Михаил Стоицев и много, много други) го приканваха да напише спомените си от духовната си биография, но за съжаление тои не го направи. Във въпросните „Кратки духовни съчинения" по различни поводи е разказал някои спомени. Главно тях ще използувам в това изложение. Като „М.Б." (моя бележка) ще се опитам да допълвам или обяснявам, където се наложи.

5.IX.1998 г.

Д-р Благовест Стефанов Тошев