-Човек има две души: животинска и Божествена, и два духа: животински и Божествен. Инстинктът за самосъхранение е прямо влияние на всичкото същество. Божественият ум е свръх всичките същества. В присъствието Божие човек не може да прави грях.
Животинското царство представя разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство. Човек, за да постигне това си състояние, е минал, съгласно закона на еволюцията, през всичките животински царства.
Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас, която е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина. В пространството тая светлина я няма. Така е, когато ние добием друга една мрежа, за която трябва да се стремим, духовна мрежа да получим, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме невидимия сега за нас свят и живот.
Светлината е една тъкан в невидимия свят. Светлината е дреха на душата. И Бог създаде светлината, за да облече душата. И за тая дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и светлината; ако изчезне душата, изчезва и светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в светлината. Затова и човек, когато сгреши, усеща се гол. Виждаме, че и Адам като съгреши, повикаха го, но той сам каза: „Гол съм, Господи", при все че беше облечен с много хубава дреха. Адам е бил светъл по-рано, но откак е изгубил душата си, потъмня.
Йот - Хей - Вав - Хей.
