Така основаното българско училище постепенно се развило, разширило и издигнало, като станало мощен фактор на българщината във Варна и Варненско. Числото на учениците непрекъснато се увеличавало, създали се постепенно класове. През третата година учителите стават вече двама. Още през първата година варненци се загрижват за построяване на особено училищно здание. За тези цел родолюбецът х. Стамат Сидерев, сарафин във Варна, на края на учебната година на 30 юни, направил едно голямо дарение от 13 750 гроша. Иа купени за целта две съседни места там, дето е днес църквата „Св. Архангел Михаил", веднага бил започнат строежът на новото училищно здание, обаче постройката се проточила цяла година. Явили се спънки от страна на гръцката община. Гагаузите пречили всякак и накрая предприели масови протестни демонстрации пред управителя, който се принудил да спре с полиция строежа на българското училище. Тогава българите отнесли въпроса направо до правителството в Цариград. Една колективна молба, подписана от българските мухтари във Варненския окръг, за даване надлежното позволение, била отправена до Великия везир чрез българския представител от Варненско Атанас Чорбаджи и Иларион Макариополски. И в резултат на тия постъпки и на анкетата на един специален правителствен анкетъор, издаден бил особен ферман за построяване във Варна на едно централно българско училище за целия Варненски окръг, който ферман бил публично прочетен и възвестен пред българските мухтари и много народ от самия управител - Ашир бея.27 След това училищната постройка била довършена и на 25 юни по тържествен начин осветена от самия Варненски митрополит Порфирий, и в присъствието на много официални лица, управителя Ашир бей и други висши турски чиновници, римо-католическия епископ, арменския владишки наместник, консулите, търговци и много народ. За главен учител на новото разширено училище е бил извикан от Сливен известният народен учител Сава Доброплодний, който през юли бил вече във Варна и участвувал на тържеството.
