Град Солун е основан около 316 г. от македонския цар Касандър (315-297 г. преди Христа), най-стария син на военноначалника Антипатра. Той го нарекъл Тессалоники на името на жена си, дъщеря на цар Филип II и сестра на Александър Велики. По времето на първите две столетия от македонско време не е имал голяма важност, но при римското владение и през Средните векове, Солун добива голямо значение и слава.
Римляните през 168 г. преди Христа са завоювали Македония и са я разделили на 4 части и втората част между р. Струма и р. Вардар е бил гр. Солун. Македония се обръща в проста римска област, но Солун бил наречен „майка на Македония", понеже е бил средище на римските управители. Бил посещаван от мнозина римски и византийски императори. Тук се издигат езически храмове и в чест на императорите са празнували с големи тържества в големия градски цирк.
Християнството в Солун се въвежда твърде рано при проповедите на апостол Павел през 50-51 г. след Христа, като първоначално християнското общество се състояло от езичници и евреи. Християнската община в Солун става образец на всички вярващи в Македония и Ахаия (Гърция) и венец на труда на апостол Павел (I послание към солуняни, глава 2, стих 19-20). Двете послания на апостол Павел до солунската църква говорят много. Тя е устояла на всички люти гонения на езическото общество и римската власт при императорите Диоклетиан (286-305 г.), Галерий (311 г.). Свети Димитър Солунски, солунски проконсул около 306 г. е един от най-големите християнски мъченици. Култът на Св. Димитър се развил между старите народи на Балканския полуостров, преминал между славяно-българите в областите около града и оттам към България, като се изтъквало, че баща му е българин. А Солун се славел с православието си.
През Средните векове VI-IX, тя, солунската християнска община, разпространява християнството между новите жители на Македония -славянските племена драговити и сагудати, които често са нападали Солун, но не са успели да го превземат. Там се раждат двамата братя Кирил и Методий -Кирил (827-14.11.869) и Методий (815-6.IV.885), славянските просветители, от баща Лъв, по народност българин. По това време Солун е врата на българската земя и на солунския пазар се говори български, според съставителите на солунската легенда за Св. Кирил. В съзнанието на старобългарските книжовници Солун се явявявал като български град, заради славянското му население.
Църквата „Св. Димитрий" в Солун е строена през VI век, по времето на Юстиан I (527-565 г.), когато започва политически и икономически подем на Византийската империя, която покровителствува изкуството и архитектурата. Църквата е подобна на кораб, поддържана от прекрасни мраморни колони. Тя е претърпяла няколко земетресения и разрушения. Отначало на неговия гроб била издигната малка църква, където болни са идвали за изцеление. Управителят на областта Илирик, на име Леонтий, получил там изцеление от парализа и в знак на признателност издигнал към 413 г. монументална базилика, богато украсена с цветни мозайки. През VII век е била разрушена от голям пожар, но скоро възстановена. Днешният външен и вътрешен изглед на църквата е от по-късни векове -VI-VII век. Мозайките в църквата на „Св. Димитър" са създадени през VI-X век. Композициите в страничния кораб на църквата се състоят от образи на светци, Богородица, ангели и знатни граждани, поръчали мозайките. След пожара през 634 г. била създадена композицията, представляваща двама ктитори и Св. Димитър между тях. Квадратните нимбове на ктиторите се отличават от Св. Димитър, чийто нимб е кръгъл. Квадратните нимбове имат смъртните хора, а с кръгла форма са на светците, символизиращи безсмъртието.
Гробът на Св. Димитър се намира от лявата страна на входа, в нещо като страничен параклис. Там се палят свещи.
На 29 март 1430 г. османците превземат Солун с щурм. Всички църкви са превърнати в джамии. Така църквата „Св. Димитър" е превърната в джамия Касимие (Кассъмъ Джамиси) на името на Касим паша в края на XIV век.
По време на IV кръстоносен поход, организиран през 1199 г. от папа Инокентий III, пада Константинопол през 1204 г. и се създава Латинската империя, която е била разделена на васални княжества. На Солунското княжество, включващо Македония и Тесалия, бил назначен Бонифаций Монфератски - северо-италиански феодал, един от предводителите на похода. Жителите на Солун се предали на латинския император, при условие, че „ще го управлява според нравите и обичаите, при които гръцките императори го бяха управлявали". Това не станало. Той ги натоварил с данъци и те се опитали да се отърват от него, но мнозина били наказани със смърт. Св. Димитър отдавна бил напуснал града и отишъл при българите, при Асеневци, които през 1185 г. възстановили българската държава. Бонифаций решил да разшири владенията си и в сблъсъка с българите бива убит, главата му отсечена и занесена на Калоян. Солунчани преписали смъртта му на възмездие от Св. Димитър. Католическата църква окупирала църквите в Солун. Мощите на Св. Димитър били взети и пренесени в Италия, в манастира „Сан Лоренцо", където престояли векове. Покровителството на Св. Димитър върху Солун отдавна било прехвърлено на българите. Солун бил освободен от латинците през 1224 г. от епирския деспот Тодор, а през 1261 г. Константинопол е освободен от латинците от император Михаил VIII Палеолог. Образът на Св. Димитър отначало е изобразяван на мозайки през VII век, като някои и сега са запазени. По-късно започва да се изписва образът му на икона. Св. Димитър е изобразен на икона като военен светец - прав, в цял ръст, въоръжен с копие или меч в дясната си ръка и щит в лявата си ръка. През лявото му рамо е преметната богато надиплена хамида, която слиза отзад на гърба му. Отдолу се вижда ризница с къси ръкави до кръста, с малки заоблени плочи (люспи), а надолу до коленете е с по-големи правоъгълни плочки. През кръста е препасан с колан, с падащи между краката препаски. Краката са обути в тесни и дълги ногавици (беневреци). Дясната ръка е присвита и държи копие или меч. Лявата ръка е спусната надолу и придържа щит. Във врязаната линия около щита има караминова боя.
Това е в общи черти описанието на модерните икони на Св. Димитър от XII век. Запазени са мозайки от VII век със сцени от неговия живот.
Култът на Св. Димитър е тясно свързан с Втората българска държава, с династията на Асеневци, до Иван Асен II (1218-1241 г.), като са сечени монети с неговия образ. Култът постепенно запада с нахлуването на османците. През април 1372 г. османците атакуват Солун, но не го превземат. През 1382 г. Михаил Палеолог е в Солун, понеже е избягал от Константинопол. През 1383 до 1387 г. Солун е подложен на обсада от турците. На 6 април 1387 г. византийският император напуска Солун и на 9 април 1387 г. самите жители на Солун отворили вратите на османците. А защо Св. Димитър не защищава града? Една година преди това, през 1386 г., обсаденият от османците Солун, официално признава папската църковна власт и католическата догма за Святия Дух и след това попада под робството на османците, заедно с католическата догма за Духа. Ето това е причината.
По времето, когато Бог пожела да предаде Солун в турските ръце, Св. Димитър бил отдавна напуснал града, поради беззаконието на солуняни. И така всички църкви били превърнати в джамии и вече имали османски имена, като Касъмие, Ески джами, Касъм-паша. Якуб-паша и Синан-паша. Най-светлата страница и начало на възраждането на славянските и християнските народи започва от Откровението, дадено през 1854 г. от Светия Дух в Кассъмъ джами (Св. Димитър) на Константин Дъновски.
