БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯТ НА „ИЗГРЕВЪТ" Вергилий Кръстев
Тази статия бе открита от мен преди 30 години, когато търсех „Откровението" в неговия оригинал, Разбрах, че небето бе взело мерки и бе го публикувало официално в академичен сборник, за да не се загуби. Ще дам някои пояснения за тази статия, която се публикува дословно, но не сме включили „Откровението", понеже го публикуваме отделно по оригинала. 1*. Тук няма никакво противоречие, защото непознатият отец е бил бившият митрополит на Варна Йосиф Серски, който е бил от 1839 -1844 г., че дори и от по-рано. Ще дадем доказателства по-късно.
2*. Младият Константин Дъновски е посетил джамията Кассъма Джамиси в 1854 г., и тогава тя е представлявала съвсем друго нещо, от годината 1904, която се посочва тук. Дервишът, който е пазел джамията и който е видял цялата случка в 1854 г. има съвсем друго поведение. Това научаваме от разказа на Константин Дъновски, поместено в „Заветници на свободата". Тук няма нищо скроено, а дори е разкроено и се вижда всичко, че е от ясно по-ясно, но за тогова, на когото очите са отворени. И може да чете книгите земни и книгите небесни.
3*. Авторът не е запознат с Антиминса, че към него се поставя частица от мощите на Св. Мина, зашити към оригиналния Антиминс, който е осветен в 1820 г. Такова заклинание съществува и го има произнесено на много места в тогавашните богослужения.
4*. Тук няма небивалици, а мистична случка. Онова, което е духовно, се изпитва духовно. Но тогова, който има люспи на очите, той не вижда нищо. Чак когато му паднат люспите от очите, той проглежда и вижда един съвсем друг свят. Свят небесен. А живее и ходи по свят земен.
5*. Този Антиминс е съществувал. Заради него той, Константин Дъновски, става свещеник в 1857 г. в с. Хадърджа и с него си е служил при службите и го е носел в себе си, при откриването на църквите в окръга. С него той е работил и го е пазел като нещо съкровено, защото е знаел при какви обстоятелства го е получил в Солун през 1854 г.
6*. През 1747 г. са отлитографирани 153 броя и те са давани на верни свещеници, запознати с целта на издаването му. Този Антиминс от 1820 г. е осветен от Йосиф Месемврийски, а по-късно е Йосиф Серски, митрополит на Варна. Той е един от тези 153 броя. На Антиминса много добре е обозначено и написано кой го е осветил. Това е оригиналният Антиминс и последният останал от тези 153 броя, и осветен лично от Йосиф Месемврийски 1820 г. Лично той му го връчва през 1854 г. А младият Константин го приема.
7*. Този Антимис е даден на ръка в Солун от тайнствения отец. От разговора си с него, Константин много добре е знаел кой е той и къде е работил, защото след като се връща от Солун през 1854 г. в село Хадърджа, (поради Кримската война селото е било пълно с турци), той заминава за Балчик, където учителствува 2 години и се връща в Хадърджа, след свършването на войната (1856 г.). Той е отишъл да работи там, понеже Йосиф Серски е работил там с това население и то е било най-будното и оттам започва Възраждането на цялото Черноморие.
Освен това с този Антиминс след като става свещеник, той е приведен в сан свещеник от митрополит Порфирий Варненски, който го покровителствувал поради хубавият му глас. Той е бил посветен и е ръкоположен върху този Антиминс. Порфирий е знаел за него, защото той е осветил през 1842 г., като преславски митрополит, такъв Антиминс. От същия Антиминс отпечатани по-късно са били раздавани при откриване на църквите. Тогава Антиминсите са се гравирали от руски майстори на гръцки и славянски, и са се отпечатвали в Русия или в Солун. Русия е покровителствувала гръцката Вселенска патриаршия в Истанбул, защото под нейното опекунство са били всички християнски народи в Турската империя.
Единственото, което е вярно, че църквата „Св. Архангел Михаил" се отваря, открива с друг подобен Антиминс, защото с отварянето, освещаването, той трябва да се закачи там и да стои на стената. А при служба да се сваля и слага върху олтаря. А Константин Дъновски е пазел при себе си онзи Антиминс от „Откровението" в Солун. И него не го е давал никому. Откъде знаем? Знаем от някъде. А то се и вижда от изброените събития.
8*. Тази дописка нарочно се помества тук, за да отклони вниманието ни от Откровението и да ни препрати в друга посока към неприятелите на Константин Дъновски, които са имали различни лица - българи, гърци, гагаузи и чак накрая някои турци. Турците са накрая, това прави впечатление.
9*. Преводът на тези думи означава следното: „Не се ли боиш, като запалваш такъв огън? Искаш да гледаш отстрани или да се забавляваш? Не помисли ли, че крадците земята няма да ги приеме, когато дойде определеното време? В отговор: Не съм крал. Взех го и го занесох. Аз като си отида (умра), ако искат да бъда хвърлен в морето. (Разградски диалект на турски език)
10*. В тези редове, които четем, се вижда, че Христо Върбанов, освен, че е бил неук и незапознат с Антиминса, но не е могъл да чете гръцки, както трябва, защото на въпросния Антиминс пише съвсем друго и че Йосиф не е патриарх. А на българската църква наистина е имало Антиминс, но той там е донесен лично от Константин Дъновски от съвсем друго място. И ние ще го посочим накрая.
11*. Самият архимандрит Инокентий доказва, че тази дописка не отговаря на истината. Тогава защо е публикувана? Не случайно е публикувана. Да охули. И да подведе, и да ни отпрати в погрешна посока.
12*. Този разказ за открадването на Антиминса от гръцката църква „Св. Атанасий" е верен. А защо е верен? Тази църква е била опожарена -от злосторници, била е ниска схлупена черквица. Но с помощта на архиерей Йосиф Серски била възстановена през 1838 г. Дори на входната храмова врата имало на гръцки надпис, който удостоверява заслугата на Йосиф. Щом той я е възстановил и осветил, в нея ще има и Антиминс, който той го е оставил. А откъде има Антиминси? Не трябва да се забравя, че Вселенската патриаршия е разполагала с Антиминси и ги е давала като отпечатани на митрополити по места да ги освещават и да ги поставят по църквите. Тогава в църквите се е водело богослужението на гръцки и църквите са се смятали, че са гръцки.
Освен това Константин Дъновски от 1858 г. и до 1862 г. е бил свещеник в гръцката митрополитска църква във Варна „Св. Атанасий". Митрополит Порфирий след като сам въвежда в сан свещеник Константин Дъновски през 1847 г., на следващата година го взема при себе си и го назначава за свещеник към Варненската гръцка митрополия. Защо го взема при себе си? Харесва го. Имал хубав глас, пеел е много добре църковните песнопения, знаел е говоримо и писмено гръцки, извършвал е богослужението на гръцки. Усещал го е, че е имал в себе си дух, който го ръководи. Не може митрополит Порфирий, който преди това е бил митрополит Преславски и да е осветил един от онези класически Антиминси през 1842 г., да не е знаел от Константин Дъновски, неговото преживяване в църквата „Св. Димитрий" в Солун през 1854 г. Всички тези неща са свързани с невидима верига. Ето защо той е бил лоялен, коректен към своя покровител и благодетел, митрополит Порфирий Варненски. Историята за тази църква Константин Дъновски я знае и затова оттам взимат онзи Антиминс, който е оставил архиерей Йосиф Серски, който е българин от Серско, Македония. И този Йосиф е същият този тайнствен отец, който връчва на Константин Дъновски последния брой от тези 153 Антиминса. Затова Константин Дъновски взема Антиминс от църква, възстановена от български митрополит, и оставен там от български архиереи на служба на Цариградската гръцка патриаршия.
Тази история е вярна. И няма нищо осъдително в нея, защото с този Антиминс, оставен от архиерей Йосиф Серски, българин по народност, започва възраждането на този край.
13*. Наистина Антиминсът, с който е открита българска църква се намира там, където е написано.
Но къде е оригиналният Антиминс, който е получил Константин Дъновски чрез „Откровението" ще ви разкажа след като представя няколко писма.
