НИКОЛИНА КИРОВА ПОПОВА

1. ДВЕТЕ ДИНИ

Казвам се Николина Кирова Попова. Родена съм в град Ямбол от родители: Стоянка Кирова Мишкова и Кирил Николов Мишков. Майка ми е в Учението от 1915- та година, баща ми - от 1918-та, краят на 1918-та година, началото на 1919-та. Три деца сме от баща, сляп военно-инвалид от войните, и трите сме родени вегетарианчета. От 1970-та година аз възстанових вегетарианството, бях го напуснала.

Между другото на майка ми това е втори брак. От първия брак тя има две деца - момче и момиче. Мъжа й го убиват в турската война. 1912-та година. Оженва се за баща ми вече вдовица 6 години и половина, той е от европейската война инвалид. Раждаме се ние трите, за които казахме. Синът на майка ми, доведеният наш брат, който се казваше Слав - работник, стругар, остава без работа в Ямбол и майка ми го праща да отиде в София, да потърси кака Василка, да го свърже с Учителя и да му каже къде може да намери работа. Среща се кака Василка с брат ми, пита тя Учителя и Учителят казва така: "Нека да отиде до Лъвов мост, да мине Лъвов мост и там да търси работа." Отива той на моста, минава моста, вече гледа витрините и вижда една витрина, което му говори, че може да намери работа. „Металик" пише на витрината. Влиза, поздравява и пита майстора: „Майсторе, търся работа." Пита го майсторът: „Какво работиш?" - „Стругар съм." - „Почваш веднага работа." Той отговаря: „ Ще дойда утре", да може да си вземе надника пълен. Като се връща вече да си отива, където е спял, има някой лев в себе си и решава да почерпи Учителя и кака Василка с нещо, че си намерил веднага работа. Отбива се на пазара, вижда много дини и казва на продавача: „Майсторе, претегли ми две дини." Тегли му магазинерът две дини, плаща ги бpaт ми, поема ги и тръгва. Направил 7-8 крачки, обаче чувства неудобство, не може да си смени ръцете, пречат двете дини, няма къде да ги остави. Връща се той и казва: „Бе майсторе, може ли да оставя тез двете дини, пък да взема една по-голяма, че далеко ми е пътя. не мога да си ги сменям. Съгласил се човека, сменил той дините, оставил двете, вземал една по-голяма. Отива на „Опълченска" 66. Кака Василка шета назад-напред, той маха с пръстче и казва: „Како Василке, намерих си работа, искам да почерпя." Влиза тя в кухнята, през туй време Учителят е в кухнята, и казва: „Много хубава диня. "Тя дали е режела, или външния й вид само виждат, не знам, ама казва: „Учителю, това Славчо ни черпи, намерил си е работа." Учителят се засмял, той чува вече усмихнат говор. „Аз не го видях, казва, щото ме е срам от него." Учителят казал: „Да, той взема две дини. направи няколко крачки и като разбра, че няма да може да стигне с тях - неудобно, не може да ги сменя, върна се. остави двете дини, помоли майстора, продавача и взема една по-голяма диня." Моят брат се чуди. „Абе, казва, тоз човек след мен ли е вървял, точно да знае какъв е случаят."