324. КУРИЕРЪТ

Разказва племенникът на брат Павел Русев от Ст. Войвода:

С брат Павел повече от десетина години сме живели на Изгрева и редовно посещавали беседите. Той не се задоми, защото семейният живот не го влечеше. Искаше да бъде свободен и независим, за да може да обикаля при наши съмишленици из страната. По едно време в него се родила идеята да открие на Изгрева Самопродавница за най-важните продукти, като сирене, кашкавал, ориз, захар. Бил поставен ценоразпис и везни, на които всеки купувач сам ще си отмери кооперация и Самопродавницата стана безпредметна. Но тази похвална инициатива бе негов актив.

Разказва Георги Събев:

През 1942 или 1943 година вуйчо ми Павел бе дошъл на село. Веднъж ме срещна и пита къде е брат ми. Казах му, че е на фронта. „Той трябва да си дойде", ми каза вуйчо.

Минаха няколко дни и пак ме попита за брат ми. „Не си е дошъл. Как ще си дойде от фронта?" - „ Ще си дойде. Аз съм пратил куриер да го пуснат", ми каза той.

Брат ми след два-три дни си дойде. „Как си дойде? Сега е война." - „Ротният ми командир ме извика и ми заповяда да си дойда."

Като го видя вуйчо Павел, каза: „Моят куриер свърши тази работа. Ротният само изпълнява заповед."