15. ТОЙ ВЕЧЕ НЯМА ДА ТЕ ПРИНУЖДАВА

Неотдавна сестра Ц. от град Б. ми разказа следната своя твърде интересна опитност:

„Мъжът ми е лекар и във връзка с медицинската му практика често му се налагаше да прави операции, за които му бе необходима моята помощ. Но аз не можех да понасям и ми ставаше лошо, а той ми се сърдеше и настоятелно искаше моята помощ. Това положение на нещата ме тормозеше. Дирех изход, който още не бях намерила, но не се помирявах с това положение на нещата.

Случи ми се тъй, че трябваше да отида в София, за да свърша някаква работа. След като пристигнах в София и си свърших работата, мина ми една мисъл да използвам случая и да потърся и намеря Учителя, за когото вече бях чувала.

Отидох на Изгрева. Срещнах се с Учителя. Говорихме доста, и макар че още не бях му казала това, за което бях дошла, той долови мисълта ми и каза: „Ти нали не можеш да понасяш...? Мъжът ти трябва да знае, че ти не си пратена там да правиш това." И от този ден мъжът ми вече не беше тъй настойчив, както по-рано.

Най-интересното в случая е това, че Учителят ми отговори на въпроса, преди още да бях му го поставила. Такъв случай имах за първи път в живота си. Това обстоятелство ме заинтригува и за почнах да чета беседите и станах последователка на това Велико Учение."

Не един, не два, а много са случаите, при които Учителят долавя въпросите, които вълнуват душите и им отговаря веднага или в най-близката беседа, за която той поканва лицето да присъства. Когато засегнатият въпрос е принципен, той го изнасяше публично, за да се ползват всички.

Разказала: Б-ва.