Още от най-ранно детство Мария е имала желание да учи музика. През 1916 г. баща й купува пиано, което сега е тука в домът ми. А пък Кара Михайлова, която е била добра педагожка е била една от първите й учителки по пиано. Преди това е имала други учителки докато завършва гимназията. Учила се на пиано взето под наем. Чак когато бащата се убеждава, че дъщеря му е вече музикантка й купува собствено пиано, което за онези години не всеки може да си позволи. Искаха да я изпратят във Виена да учи музика, където беше големият й брат Слави. Тя, която се беше вече запознала с Учителя не прие да отиде, макар че баща й беше готов да я издържа. Тя беше се посъветвала с Учителя и Той я насочи да не ходи. Баба Недялка не се примиряваше с това, че тя ходи при Учителя. Конфликтът се разширява до там, че те я изгонват и тя напуска семейството си. Взима си торбичката и напуска богатия дом. После тя отиде да живее в едно братско семейство на сестра Янакиева. Приеха я там, където тя живя около 10 дни. През това време тя ходеше на беседи на Учителя. Тя сподели с Учителя и Той я посъветва да изчака. След това родителите се разкаяха, че са я изгонили. А те бяха семейство, което държеше на общественото мнение. Изпратиха един от братята й да я помолят да се върне у дома. Учителят я посъветва: „Върни се!" И тя се върна като отношенията се омекотиха. Но баба Недялка никога не можа да се примири, че дъщеря й е станала дъновистка. Много по-късно тя напусна домът на родителите си и дойде да живее на Изгрева, в барака, която аз изковах.
