25. УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРОПОВЕДНИЧЕСТВОТО

Няколко думи за брат Неделчо Попов от Изгрева.

Брат Неделчо беше чистосърдечен, искрен, идеалист. Запален да проповядва словото на Учителя. Жаден за подвиг. Беше въодушевен, като апостол. Готов да тръгне бос и гол, с тояжка в ръка и с тържик на рамо по села и градове, за да разпространява Учението. Това му бе мечтата. Той работеше като висш чиновник в полиграфията, държавен оценител, тачен и уважаван от всички. Той бе готов да остави всичко.

Явява се той един ден пред Учителя с малко вързопче дрехи в ръка и казва: „Реших вече да тръгна из страната, да разнасям Учението." Учителят, като го гледа с грейнало лице, му казва: „Освен че няма на кому да проповядваш, но ти ще обеднееш. Ще се напълниш с въшки и други гадини. Ще срещнеш само мъка и невежество по пътя си. От всичко това нищо няма да излезе. Върни се на службата си. Моите ученици ще служат и ще се подвизават там, където животът ги е поставил. Светът има нужда от учители-светии, чиновници-светии, съдии-светии, адвокати- светии, майки и бащи-светии."

Желанието му беше искрено. Той искаше да служи на Бога. Да върши волята Му. Искаше да направи нещо за Учителя. И като послуша Учителя, помогна много повече и ето как: С положението, което заемаше в служебната йерархия, използва връзките си и помогна да се отпечата цветния портрет на Учителя, „Заветът на цветните лъчи", няколко тома беседи. И то като се има предвид, че печатарската хартия бе дефицитна, а той намираше начини и пътища да я набавя.