Е.А.: Учителят още в последната седмица когато си замина, като отидох почувствах, че Учителят си отива. Как го почувствах не мога да кажа, но начинът, по който Учителят се обхождаше, начинът по който се държеше, всичко това, видях нещо ново, което никога Учителят така не се е държал. Така на човешки език. Имаше дни Той ту ставаше, ту лягаше, ту сядаше, неспокоен беше. Каквото Му предложехме за храна, ако вземе един чай, ще вземе две-три глътки или две-три лъжички и повече нищо не взима. Нямаше никакъв апетит. Това беше понеделник. А вторник вече Той беше напуснал тялото си. Имаше само физиологически процеси. А и не прояви съзнание. Когато в понеделника като бях, Той имаше така унеси, унеси, от които се виждаше, че Той напуска тялото си и тогава произнасяше думи, говореше подсъзнанието Му. Беше интересно така, но беше всичко спокойно понеделника, въпреки всичко. Въпреки тая немощ, която от време на време проявяваше. А във вторника Той беше само на легло и не се движи никак, нищо не каза, нищо не прие за храна. Което на човешки език го казваме агония, така го наричаме ние хората и в сряда сутринта си замина. Той си замина на 27.XII.1944 год., на 31 декември 1944 год. беше погребението. Да ви кажа, много силно впечатление ми направи тогава, целият салон, целият двор беше пълен с хора. И аз, която съм присъствала всякога, и познавах всички хора братя и сестри нали, защото дълги години съм била в Братството, останах изненадана от многото хора, които не познавах, които са дошли да изпратят Учителя. Това по човешки го казвам. Много народ, много чужди хора имаше. Не чужди, на мен непознати. И си казвам колко връзки е имал Учителя, за които ние нищо не знаехме. Защото това беше един студен декемврийски ден. Тогава нямаше автобуси, да дойдат от града, да стоят вънка с часове на студа, това е израз на една почит и на една обич. Никой не идва така нали, ако няма за нещо да дойде. Тези хора са получили нещо от Учителя, което вътре в себе си ги задължава нали да дойдат и ги кара да дойдат. И така беше самият ден, тъжен ден, както е всеки ден на такова нещо, погребение.
