В.К.: При какви условия работехте? Е.А.: Ами имахме една маса, която
беше направена според нуждите на Паша. В.К.: В какъв смисъл? Е.А.: Тя беше
като чин, издигната. Тя беше така в средата и от едната страна така като чин,
и от другата страна като чин. И ние седехме от двете страни. В.К.: И къде
стоеше този чин-маса? Е.А.: Като чин беше. Това беше в салона. На нея
сядахме. Учителят беше на катедрата, пред нас имаше един ред столове на
които сядаха. Някога какво им е казал Учителят не знам, но имаше хора, които
много държаха да седят на първото място. Щото Учителят някога ги е поканил
там да седят и после, след тях беше нашата маса, и зад нас вече в полукръгове
така се редяха столовете в салона. В.К.: Това означава ли, че за първите които
са дошли при Учителя, за тях имаше определени столове?. Е.А.: Почти всеки
си сядаше на едно място. Учителят казва: Всеки да седне така, с по-хармонични
хора да бъде. Ние седяхме, от едната страна беше Савка и аз, от другата страна
беше Паша. Пък брат Боев седна на нашата маса, когато аз отидох учителка.
Те тогава го поканили и там си остана до край. Иначе той пишеше,
стенографираше, но не участваше в нашата работа. Тогава пое да работи някои
беседи. В мое отсъствие е писал тези, които аз ги работех в Общия клас. В.К.:
А когато бяхте на събори? Е.А.: Пак там си седяхме. Когато беше в салона
винаги имаше маса за стенографките. В.К.: А навънка на двора? Е.А.: На коляно.
На Рила на коляно, на Витоша също на коляно се пишеше.
В.К. Когато бяхте на Рила, къде си слагахте палатката? Е.А.: Обикновено слагаха близичко до
Учителя. В.К.: Трите в една палатка? Е.А.: Савка не обичаше да бъде с други. И
тя още първата година се отдели, а ние с Паша се разделихме в последните
две години и то по желание на Паша. Тя пожела. „Добре Паша". Аз й уших
палатка. И на Савка съм шила, но въобще палатките ни почти всички са мое
произведение. В.К.: На Рила трите стенографирате и след това дешифрирате?
Е.А.: Да, една от нас дешифрираше. Дешифрирахме на пишеща машина и даже
понякога ги пращахме в София, за да прочетат приятелите, които не са имали
възможност да дойдат. Защото те са се събирали нали да прочетат от беседите
или в провинцията сме пращали, защото пишехме в няколко копия. В.К.: Как
ставаше уточняването на дешифрирането на беседите? Е.А.: Взимахме
тетрадките на трите. И тази която дешифрира взима тетрадките на другите
две и по тях работи и изработва беседата. В.К.: След като дешифрирате какво
правите с тетрадките? Е.А.: Не пазехме ги, всичко сме пазили, докрая, докато
ни ги взеха. Те ни ги взеха когато направиха обиските - 1957 год. Пазехме
всичко. Те даже малко по-късно ги взеха тетрадките специални. Ние пишехме
с молив. Тетрадките си купувахме и пишехме. В.К.: Как си разпределяхте
работата, след като сте стенографирали? Е.А.: Паша работеше неделните
беседи, защото въобще тя ги е работила. След като се отвори класът, Паша
беше първата година в Русе учителка. Ние със Савка работехме неделните
беседи помежду си и работехме и тези на класовете. Савка пожела да вземе
Общия клас първата година, на мене ми даде Младежкия клас. И аз работих
първата година Младежкия клас. Следващата година, втората тя пожела да се
сменим. „Еленка каза, искаш ли ти да работиш Общия клас, аз да работя
Младежкия?" Рекох: „Савке, както обичаш". И аз поех Общия клас и до края
съм работила него, а тя Младежкия клас, а Паша Неделните беседи. След като
почнаха Неделните, „Утринни слова" Савка пожела тях да работи. И тогава
другите си разпределяхме. И аз после отидох учителка и тогава само по една
трета бяха изработили в годините когато аз бях учителка. И тях ги дешифрирах
чак след като си замина Учителя. А брат Боев беше моите поел на Общия
клас.
В.К.: И сега издръжката на тези три стенографки се поемаше от Учителя.
Е.А.: Виж как беше. И за това честно и почтено ще го разкажа. Най-напред
Той ни даваше продукти. След това започна да ни дава пари. Ама ги даваше на
мене. Не знам защо. В.К.: Те не могат да се оправят другите две. Е.А.: Да. В.К.:
Както ги виждам не могат да се оправят. Е.А.: Мисля че за това беше. И аз се
грижах за домакинството, за реда, повечко аз, затова Мария Борисовата беше
казала че съм била слугинчето в „Парахода". Мен не ме засяга това. Щото аз
съм служила разбира се и съм служила на Учителя. Пък че съм била на Учителя
слугинче, охо, това ще ме радва. Не ме засяга абсолютно това нещо. Но аз се
чудя, че тя е могла така да мисли за мене. В.К.: Ами тя вижда че слугуваш, пък
ония не работят. Ти работиш и затова. Аз също бих казал, че ти си слугинята,
понеже ти слугуваш. Е.А.: Ами слугувам. В.К.: Защото слугуването е едно,
служенето е друго. Е.А.: Ами разбира се. В.К.: Тя го гледа като слугуване. Е.А.:
За там не съм имала капка ядове. Не ме е засягало. Защото аз си имах една
мъка, която исках, имах си една болка, дето ми каза баща ми веднъж: „Хей
дете, ти си имаш някаква болка, пък ние сме ти криви". В.К.: И значи Учителя
отначало ви даваше продукти? Е.А.: Продукти. И от време на време ще попита:
„Свършиха ли се? Масло има ли казва, или се свърши маслото?" Не говореше
Той, за пари не говореше помежду ни. И ние ще кажем имаме ли, нямаме ли.
Ако нямаме - хубаво, ако, не, но както е и така кара може би няколко години.
После почна да ни дава в пликчета на трите поотделно. И даже брат Боев ми
каза, че той не е знаел, че на нас ни дава, след като си отиде. Но последния
път, Той ги даде на Боев даде нашите пликчета. „Дай ги на стенографките тези
пликчета!" И когато ги даде, брат Боев ми каза: „Аз не знаех, че ви дава
Учителят". Ами ние не можем с въздух да се храним, нали. В.К.: Трябва да се
облечете, рокля трябва да си ушиете, това, онова. Е.А.: Е скромничко сме си
карали. Виж нито Паша е била суетна, нито Савка, не нищо. Не сме били с
изисквания, скромничко. Каквото сме имали, както сме имали. Не го казвам
това от смиреност, така ни беше естествено. После ние не можехме да
изискваме. Е сега виж, Учителят ни даде веднъж по 3000 лв. първото нещо
което ни е дал беше три хиляди лева. В.К.: Какво можеше да си купиш с три
хиляди лева? Е.А.: Е, доста пари бяха. Аз можех да завърша университет без
да работя. В.К.: От тия три хиляди лева? И какво направихте? Ама на всеки от
вас даде! Е.А.: Ами дадох я на Любомир. В.К.:Ти? Жертва. Е.А.: Ха, ха, ха, В.К.:
И той ги харчи. Е.А.: Ами. Не, той беше току що уволнен и нямаше много пари
и така аз го видях с един костюм, който не го харесах. В.К.: И ти му даде тия
три хиляди лева? Е.А.: Каквото иска да си купи. Нито съм го питала, нито нищо.
В.К.: Ясно. Е.А.: Знаеш ли какво се случи? След време Учителя, в една от
последните години беше, много беше недоволен и ми се кара. „Какво казва,
той дал три хиляди лева на Братството. Аз мога да Ви ги върна". И като ми каза
три хиляди лева понеже аз съм му ги дала, пък Учителя ми дал три хиляди лева,
пък аз всичките съм ги дала на него. Сега аз не казах на Учителя нищо, мълчах.
Аз когато Учителят ми се е карал съм мълчала. В.К.: „Сега мога да му ги върна
три хиляди лева". Е.А.: „Аз мога да му ги върна", каза. В.К.: А фактически му ги
връща чрез тебе. И ти като слушаш. Е.А.: Ех, като чух, сега какво да направя.
Нищо, аз мълча. Аз не съм му казала на него. В.К.: Значи Учителят му ги е
върнал чрез тебе. Е.А.: Така изглежда, да. Той беше недоволен от него. Най-
голямото съдебно дело срещу Лулчев, знаеш кое беше? Че едно момиче се
обеси за него, заради него. В.К.: Сега на тоя въпрос ще се спрем по-късно, аз
съм ги записал тия неща. Сумите, които ви дава Учителя не ги дава като голи
банкноти, а ви ги дава в пликове? Е.А.: Всеки плик бе поднесен с жест и бе
надписан с името на стенографката. В.К.: Виждам пликове, празни пликове.
Кажете ми историята на тези пликове. В които сте получавали пари от Учителя,
така ли? Е.А.: Да, това са пликове на един от които пише: „Да познаваш водата
е равносилно с разрешаване задачата на живота". Тука пише 21.11.1931 год.
В.К.: Сега аз съм видял такива пликове от 1929 год. 1932,1935,1936,1939,1940
год. Каква е историята на тия пликове? Е.А.: Тези пликове. Ето Учителят дава
тази дата и моето име. В.К.: Той пише? Е.А.: Аз съм го писала това. В.К.: Кога
сте го получили, така ли? Е. А.: Да -1931 год. В.К.: След обед ли, на обед ли и т.н.
Понеже тука има няколко плика, които са стенограми. Е.А.: Ето ги. В.К.:Товае
почерка на Учителя, нали? Е.А.: На Учителя, да.
В.К.: Значи вие сте получили писмото направо от Учителя в стаята Му. Сега в тези пликове разкажете ми
какво имаше и какво получавахте Вие? Е.А.: Само пари ми даваше в тях. В.К.:
За издръжката. Е.А.: За издръжката, да. Ето виж сега, така са: Елена, после
само Е и само за пари са били. В.К.: Те са някъде към 53 плика. Аз ги преброих.
Е.А.: Моите, В.К.: Да, 53. Е.А.: Значи аз съм ги събирала. Събирах ги защото
Учителят ми ги даваше. Е мога ли сега да ги хвърля, та това е почерка на Учителя.
Разбира се това е документ. В.К.: Да, сега с тези пари Вие си попълвахте
нуждите. Е.А.: Нуждите, да. В.К.: Той как Ви ги даваше, през няколко месеца
или? Е.А.: Всеки месец. На всяка поотделно. В.К.: Да. Е.А.: И на всяка поотделно
са пликовете вече. В.К.: На всеки поотделно. Е.А.: От тая епоха има плик с
кичур коса. Това което съм запазила. В.К.: Ето какво пише - 6.VII. 1926 год.И аз
като гледам, нали виждаш как е кичура, нали? Това е само Неговата коса нали?
Е.А.: Сигурно е Неговата коса. В.К.: Неговата, защото виж каква е кестенява,
вече започва да побелява. Това е 1926 год. Но това е Негова коса, не може
друга да бъде. Е.А.: Е вижте, щом съм я турила така в пликче.
В.К.: Тука имаш един документ за пенсията. За преизчисляване на пенсията. То е 40 лв., ли?
Това е 1974 год. Сега тази пенсия как ти беше дадена, социална пенсия, така
ли? Е.А.: Не, не, аз не съм взела пенсия социална и тази, тази ми е законна
пенсия. В.К: И сега в момента колко взимаш? Е.А.: Сега взимат 60 лв. В.К.:
Защо тук пише 40 лв. - 1974 год.? Значи това ти е законната пенсия? Е.А.:
Законна пенсия. Аз не исках пенсия по болест. Не съм искала по болест пенсия.
Не исках инвалидна пенсия да получа. Аз съм вързана, но инвалидна пенсия не
искам. Не, казвам си го. В.К.: По-нататък виждам един хороскоп. Пише на Елена.
Кой го е правил този хороскоп? Така Елена Андреева родена на 02.07.1899
год. вечер. Колко часа не знаеш. Е.А.: Не е имало час. В.К.: Кой го е правил,
спомняш ли си? От астролозите? Да не е Жорж. Е.А.: Чакай да видя. В.К.:
Защото аз разглеждам някои неща така. Ето Сатурн ти е в 8 дом, в Плутон.
Това те е докарало тука. И понеже имаш съвпад на Слънце с Меркурий в
четвърти дом, затова така издържаш до край. И то успешен край. Ще ти свърши
работа онзи с когото имаш връзка с 8 дом. Ти имаш съдба с окултната школа
на Бялото Братство от памтивека. Това показва това. Пример: При мен Плутон
е в 8 дом, в Рак и оттам ни е връзката. Само че аз съм изпратен да довърша и
свърша работата на всички. Е.А.: Щом е така, приемам това нещо, което
казваш.
