В.К.: Искам да запитам дали знаете нещо за първата книжка, която е
издадена „Науката и възпитанието" - 1896 год, гр.Варна с подпис Петър К.
Дънов? Е.А.: Нищо освен това че Учителят я написал и издал. Нищо не зная по
него въпрос. Знам само едно, че в периода между 1930 и 1940 год. Учителят
повикал Георги Радев и му казал: „Дай й нова рокличка". Понеже езикът тогава
е стар български език, след възрожденския език, та тъй има две издания тая
книга. Първият, както Учителят е написал и вторият на Георги Радев редакцията.
Но то е само стилова редакция, да го направи по-съвременен език. В.К.: Аз
съм преглеждал и двете книжки. Но първото, оригиналното ми харесва повече.
Е.А.: Вярвам в това, защото от друга страна гледат работата на Георги Радев,
естествено.
В.К.: По-нататък 1922-1923 год. Учителят издава една книжка „Хио-
Ели-Мели-Месаил" и Той споменава как я написал и как един свещеник я
открадва, и прави свое издание досущ с оригинала. Знаете ли нещо за тая
книжка, за издаването й? Е.А.: Не, не съм чула, но ми е попадала и аз я имах.
Но мисля че при един от обиските ми я взеха. Тя е съществувала, тя е реална,
Учителят я е говорил или е записал не зная. Щото има и други случаи. Учителят
обикновено говореше, Той не пишеше Словото си, но има например една беседа
малка, която е много характерна по стил и се чувства че е Негова, издадена на
01.1.1914 год. Даже аз я имам, мога да Ви я дам, ако не сте имали случай да я
прочетете. Значи печатана някъде. Значи печатана някъде, или е говорил, или
някой е записал, но как е станало не зная. Щото мене ми я донесоха след като
Учителят си отиде, като намерено нещо от Учителя останало. А пък записването
на първите беседи не е ставало, когато Учителят е говорил. Той е държал по
градовете беседи, те са си вземали бележки всеки индивидуално и не им е
дошло на ум, че трябва нещо да се запише и да се записва, и да се печата.
Много по-късно вече се яви това желание -1914 год., когато идва Тодор Гълъбов,
първият стенограф на Учителя, тогава на ул. „Опълченска" 66 са говорили тези
беседи. Той отивал и стенографирал. Той беше добър стенограф и той ги е
издал първите три серии -1, II и III. Те са под неговото редактиране, той ги е
стенографирал и той ги е издал. А пък други Слова записани от Учителя са
Протоколите, както ги наричат. Говореното на съборите. То е така по-интимно,
защото там са се подбрали само хора от веригата, както са ги наричали. Всичко
тези приятели, които са били свързани с вътрешен стремеж еднакъв, те са
били от веригата. На много места до 1920 год. Учителят говореше за тая верига.
Впоследствие, когато дойде Школата, вече не говореше за духовната
синархическа верига, а говореше за ученици. По-рано пак говореше за
ученичество, но след като отвори школата, тогава Той заговори определено
какъв трябва да бъде ученика и каква работа му предстои на него. А онова
другото е било може би подготовка за школата. В.К.: Как са записвали
първоначално и къде? Е.А.: Той е говорил на ул. „Опълченска" 66, но може да е
било и в салона на радикалите, нали известно време са били в някакъв друг
салон на някоя сестра-учителка, не знам как се казваше и там са записвали,
но не е казано къде са записвани, обикновено впоследствие пишехме кое къде
е говорено, но за салони не сме казвали. Само за град сме писали. Тези беседи
са издадени в София, в държавната печатница са печатани. За финансирането
не мога да кажа нищо, но вероятно помежду си са събрали пари. Те са беседи
от 1914, 1915 година. В 1915 год. Паша Теодорова се запознава с учението и
когато Гълъбов е трябвало да отиде на някаква командировка в Италия поканва
Паша и тя сяда на стенографската маса. Паша ми е разказвала, че се е
запознала с Учителя много скоро. Ходила при Него, слушала беседи, а Гълъбов
я познавал като ученичка негова по стенография. Тя при него е завършила
стенография и е държала изпит за учителка по стенография също при него и
той я познавал като стенографка и че може да стенографира. Казва на Учителя,
че като заминава няма да има стенограф. Пък Учителят казал: „Той ще дойде
стенографа". И тогава Паша идва и поема работата и работи близо до 1920
год. почти сама. Тя е писала винаги и дешифрирала. Брат Боев и той е бил в
братството, но не е бил стенограф, понеже е бил учител и е учителствал на
разни места, не е бил в София. По съборите е бивал брат Боев. Мисля че е
участвал в събора през 1915 год. доколкото си спомням. А пък в съборите,
тези които ги имаме, ние от 1909,1910,1911,1912,1914 и 1915 год., Протоколи,
както ги наричат, ги е писал чичо Петко Гумнеров, хазяинът на Учителя. Тези
протоколи той ги е писал и от него са запазени, така както са могли да ги
схванат. Даже на едно място е много симпатично: „Тука казва, не можах много
добре да разбера, но това можах да запиша". Така искреничко си го казва,
както е могъл да запише. Той е бил протоколист в съда и той е писал така на
обикновено писмо. Интересно, аз не съм запитала Савка, кога е седнала на
стенографската маса. Как е станало затова никак не си спомням, даже не знам
и кога е учила стенография. Може да са ми казали, ама съм забравила. Но аз в
1920 год. когато отидох, Паша и Савка бяха на стенографската маса двете.
Пък аз Савка Керемидчиева познавах от университета, беше ми колежка. Паша
познавах, че ми беше учителка. В гимназията ми е била по химия учителка. Тя
е десетина години по-голяма от мене. Така че като отидох, като седнах после в
1921 год. на масата и двете ми бяха вече така близки, не ми бяха чужди, щото
от по-рано ги знаех. Аз седнах, когато Паша изпратиха учителка в Русе и понеже
Савка остана сама стенографка, намериха че тя е още много млада и е хубаво
да има и друг да й помага. Брат Радославов ме предложил на Учителя и Учителя
казал: „Кажете й да седне на масата". Паша беше в София учителка и я
изпратиха в Русе, един вид за наказание. Там беше само една година. На
следващата година не й дадоха работа и тя си остана вече на Изгрева
стенографка. В.К.: А Вие кога останахте на Изгрева? Е.А.: Към 1928 год. защото
аз живях при семействата си, после имах друга квартира, щото баща ми като
се прежени, а ние имахме само една стая и аз бях студентка, и исках да си
имам своя стая, а втората ми майка имаше наследствена къща, и в нея се
освободи стаята, тогава пак имаше жилищна криза след войната, и ни
разрешиха нали като собственици, и взехме една стая. Та там живях до 1928
год.
