10. София, 10.май 1961 г.
Моят отговор на писмото до мистър Тенцинг
„Г-н Тенцинг Норгей, шерпа
Уважаеми г-н Тенцинг,
Вашето любезно внимание да ни удостоите с вашето високо оценявано от мене писмо и подпис ме направиха вчера наистина щастлива, когато аз по обед намерих дългоочакваните новини от далечен Дарджилинг. Да, вие сте писали вашето писмо на 1.май, същия ден, в който аз се изкачвах по планината, която вие виждате на картичката с двама от моите най-добри приятели и ние разговаряхме с тях за вас, за вашето планинарство, за вашето отношение към проблемите на живота както са отбелязани във вашата автобиография и решихме, че само светци могат да водят такъв живот на земята, готови да превъзмогнат всякакви пречки за целта да реализират високи идеали, тъй като изкачването на високи върхове изисква високо развити морални качества на сърцето и такива на духа. Аз разбирам, че вие току-що сте се завърнал от планината и се приготовлявате отново да заминете за там, така че аз трябва постоянно да бъда в молитва за вас, за да успявате във всички ваши мероприятия. Моите най-сърдечни поздрави на вашата уважаема съпруга Анкламу. Моята майка и моят брат, които също обичат и познават вашето семейство, ви изпращат своите най-големи благодарности и поздрави. Като ви благопожелавам небесни благословения във всички пъти-ца на вашия живот, оставам уважаеми г-н Тенцинг, ваша искрена: Веска Величкова"
