Мария Пашова трябваше да намери леля си от Казанлък, която бе дошла на Изгрева. Тогава аз още не знаех какво е това Изгрев, но придружих Мария. На връщане вървим по шосето, идваме до мястото около мостчето. Виждам там, където е сега градината зад кухнята Учителя Дънов. Изправен сам, наметнат с пелерина гледаше към изток. В същия момент усещам особена радост под лъжичката в стомашната област. Нещо топло и хубаво се разля по цялото ми тяло. Казах си: Я, защо ми стана така? Какво ли не говорят хората за Него, а на мене защо ми стана толкова хубаво? Бях в необикновено повдигнато състояние на духа. Когато казах това на Еленка Андреева, тя рече: "Това ти е била срещата с Учителя". Така се осъществи първата ми среща. После дойде и втората, и третата, но вече срещах Учителя и целувах десницата Му.
