Утрото разкрива своята хубост. Красивите съзвездия бледнееха пред светлия лик на изгряващото слънце.
"Добро утро. Само Божията Любов е Любов", поздрави някой. И докато се обърна, хубава книжка ми поднесе: "Божествените условия" - лекции от Младежкия окултен клас, дадени от Учителя през 1928-1929 г., току-що излез-ла от печат.
Учителят: "Няма по-велика поезия в живота на човека от тази, да може той да благодари". 19.VIII.1930 г., Рилските езера
ЖИВАТА КАРТИНА
1. Прозореца горе безшумно отваряш и леко навеждаш светяща глава, усмивката блага, която храна е, Те в миг озарява. - Тъй ставаш красив!
2. "Какво има?" - питаш. А тъй Ти си светъл. И мил, и красив си с тез бели коси, че ние се чудим и гледаме само -забравили думи • ненужни са тук.
3. Защо да говорим, какво да говорим пред тази Картина открита, добра? Картината трябва да гледаме само, да гледаме с обич безкрайно, безкрай.
4. Картината жива пак светло поглежда и леко, и нежно повдига ръка, прозореца все тъй безшумно затваря -загледани в него оставяме ний.
