МАРИЕТА БЕРТОЛИ

1. ХВЪРЛЕНИЯТ ЗЪБ - ХВЪРЛЕН КАМЪК - ПОСАДЕНА МЕЧТА

Аз Мариета Бертоли съм родена на 28.VIII.1916 г. в гр. Пловдив. Баща ми се казва Виторио Алфиери Бертоли, роден 26.1.1887 г. и почива на 9.IV.1976 г. в София. Майка ми Лучия е родена в гр. Одрин на 8.XII.1893 г. и починала на 8.VIII.1965 г. Родена съм от родители италианци, които десетилетия живееха в България. А баща ми беше ученик на Учителя Дънов. За родителите ми е разказала сестра ми Анина Бертоли, затова ще се спра на други факти и събития.

Моят съпруг е Влади Симеонов, поради което ще разкажа някои неща за него, за живота ми с братството и с Учителя.

Влади Симеонов е роден на 23.V.1912 г. в Разград. Майка му Костанца Хлебарова е учителка, баща му Георги Сименов също е учител-художник и голям музикант. Той му е първия учител по музика - баща му, който е свирил на цигулка, на цитра и на китара. Голям музикант беше в Разград. Даже той се двоумил дали да учи музика или рисуване и после идва тук и учи рисуване в академията. Тук се запознава с майката на Панчо Владигеров, тя е от Шумен, еврейка, културен човек, учителка по пиано. Костанца учила тук в София 1906-1907 г. педагогика. Бащата на Влади идва да учи в художествената академия, а майка му е учила педагогика и се запознават. Майката на Влади е учила в Шумен, тя е шумналийка, учила при майката на Панчо Владигеров, която била музикантка също. После към 1906-07-08 тя идва в София, запознава се с бащата на Влади. А през 1910 г. академията организира екскурзия в Италия. И те като годеници, той взема годеницата си Костанца във Флоренция в галерия „Пими", една от най-големите художествени галерии. Нея я болял много силно зъб и на излизане в двора на тази галерия има един кладенец, творба на изкуството, направен много хубаво, успява да си изтръгне зъбът и го хвърля в кладенеца и казва на годеника си: „Да оставя нещо от себе си, та дано един ден ако имам син, да дойде и той в тази хубава страна да учи". И наистина, майка му Констанца ражда син Влади, а като порасна дойде в Италия не само, че учи в Италия, но и в Италия се оженихме с него през 1940 г. Дето се казва - карма. В Рим завърших аз и същата година като идвам в София, във всички градове се учи италиански, а мене ме пращат в Разград да учителствувам. Та ви казвам човек си има карма, нещо вързано. След туй ме пратиха в Пловдив, където съм се родила на 28.VIII.1916 г., след туй отидох при Влади във Виена и 6 месеца стоях. Там бях и гувернантка и помощничка и след туй преподавах в един институт италиански, който беше за чужди езици. После 1942 г. ме пратиха в Скопие където стоях 1942/43 г., есента ме назначават вече тука в София в италианското училище. 1943 г. декември и януари 1944 г. пак са големите бомбардировки и затварят всички училища. Тогава ние отидохме в Беловец, Кубратско, близо до Русе, където беше сестрата на свекърва ми и след три месеца отидохме в Разград при свекър ми.Там стояхме до юни-юли и 2-3 месеца преди 9.IX.1944 г. свекър и свекърва ми дойдоха в София и ние с Влади дойдохме и останахме също в София. Докато бяхме евакуирани Влади беше образувал един хор в Беловец и с него обикаляхме селата и събирахме пари за пострадалите от бомбардировките. Като се върнахме вече в София, него го назначиха лектор в консерваторията, те със Сашо Попов винаги имаха антагонизъм, той все го гонеше, защото беше много способен и така се страхуваше от него и го беше назначил като тонмайстор в радиото. А той беше завършил с диплома с най-висок успех за диригент, а той го слага тонмайстор. Същевременно го назначават лектор, а после доцент в консерваторията по дирижиране. Следващата 1945 г. го пращат в Пловдив да създаде там филхармоничен оркестър и там седяхме до 1953 г. Той създаде там симфоничен оркестър, даже 1950/51 г. на първия международен преглед на всички симфонични оркестри в България, Пловдивската филхармония се класира първа. После го викат в София да образува големия Радио-оркестър. Тогава в радиото имаше един малък салон и той образува един голям симфоничен оркестър от 90 души. После става главен диригент на филхармонията и 1953 г. съставя вече Пионерският оркестър с децата, който беше до 1989 г., после 1963 г. става професор и диригент. Заминава си на 16.1.1990 г. Започна кариерата си в Рим, защото там следва, там изнася първите си концерти и завършва с последния си концерт в Рим на 10.11.1989 г. Желанието на годеницата хвърлила зъба си в Италия се сбъдва - ражда син, който учи и получава славата си в Италия.