24. ЗМИЙСКАТА ОТРОВА

Един път като отиваме на екскурзия на Витоша, то на пътеката видяхме как се приличаше една голяма змия. Ние уплашено се спряхме. Учителят се приближи до змията: „Защо си препречила пътя? Знаеш ли, че може да минат лоши хора и да те убият? Ха сега продължи си пътя, за да си продължим и ние нашия?“ Змията Го разглеждаше докато Той говореше и след това бавно се свлече в тревата и се изгуби от погледа ни.

Една година като отиваме на Рилските езера случи се, че една отровна змия ухапа една сестра. Всички се изплашихме до смърт. Учителят ни успокои, че всичко ще се размине. Той пое отровата от сестрата. На сестрата й мина веднага, защото Учителят я освободи. Но Той преболедува два дена и чак постепенно се оправи. С много работи,с много случки всеки ден и всеки миг ни доказваше какъв велик Учител беше слезнал на земята.