19. РАЗМЕСТЕНИТЕ КНИГИ

Веднъж брат Гради Минчев се качил в Горницата на Учителя и разместил нещо от книгите Му. Качвам се горе в Горницата и сварвам Учителя ядосан и така ми се накара за пръв път. „Колко пъти съм казал, да не ми се пипат нещата!“ Аз отговорих: „Учителя, аз зная това и затова не пипам нищо без Ваше разрешение“. Но Той така ми се накара, че аз се разсърдих и си отидох вкъщи и целия ден не ходих никъде. На другия ден отидох до кухнята, но не се качих при Учителя. Всички сестри ме питат: „Юрданке, какво става? Защо Учителят е тъжен и не слиза при нас?“ Нещо ми казва и ми говори: „Иди и се извини на Учителя!“ После друг ми казва в мене: „Недей да ходиш!“ Тъй се мъчих целия ден и накрая решавам да отида и да се извиня.

Като влизам при Учителя, Той така се зарадва и пръв Той ми поиска извинение. Аз се разплаках. „Не, Учителю, как може един велик Учител да иска извинение от един шепа човек?“ „Не, прощавай, Юрданке, аз те огорчих.“ Аз много плаках и се засрамих от моята постъпка. А Гради дойде, размести книгите и после дим да го няма.