2. ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ Г-Н ДЪНОВ В ХОТЕЛ „ЛОНДОН“

Не мина много време след тоя случай, при мен пристига един човек и ми казва: „Ела в хотел „Лондон“, че те вика г-н Петър Дънов“. Той беше интерниран във Варна в този хотел. Аз отидох, разговарях с г-н Дънов и оттогава го посещавах щом ме извика.

Един ден ме накара да разпаля мангала на балкона. А с мангал на времето се отопляваха. В един специален железен съд се разпалват дървени въглища и при тяхното тлеене се отделя топлина. Така на времето се отопляваха в стаите, защото тогава не бяха излезнали на мода печките. Хората по селата имаха оджак, напреко висеше една желязна верига, на която увисваха котел, в който готвеха яденето. Хлябът се печеше в подници или във фурни. Разпалих мангала, за да си препече филийка хляб, а отдолу под балкона минаваха дами със шапки. Той се усмихна и ми каза: „Внимавай как разпалваш мангала, защото много искри хвърчат надолу и ще запалиш на коконите шапките“. Разсмяхме се двамата.

Друг път ми казва: „Искам утре да дойдеш много рано преди изгрев слънце“. „Добре, ще дойда.“ Отивам към 4 часа сутринта, виждам пред хотела часовой, той е същия, който пази Учителя,защото Той е интерниран и живее на последния етаж на хотел „Лондон“. Изчаках да премине на другата страна, докато се разхожда с пушката, притичвам до вратата и тя сама се отвори, влизам вътре, а няма никой. Тръгнах по стълбите нагоре и гледам г-н Дънов, че ме чака на площадката, качихме се на най-горните етажи. Отвори един прозорец и посрещнахме изгрева на слънцето, направихме молитва, каквото ми казваше да повтарям аз изпълнявах. Като слизахме надолу ни срещна прислужничката, тя се стъписа изумена: „Кой ти отвори и как влезе когато ключът е в мене?“ След това добави: „Да знаеш, тоя е свят човек, голям светия“.

Тук ще добавя за интернирането на г-н Дънов в хотел „Лондон“. При един разговор с цар Фердинанд, последния Му предложил голям пост, но г-н Дънов отказал. „Аз дойдох в България да стана Учител, а не да управлявам.“ След това г-н Дънов му казал да не участвува в този военен съюз с Германия по време на Европейската война, защото ще изгуби войната и ще бъде изгонен от България. Фердинанд се ядосал и казал: „Ще те интернирам от София“. А пък г-н Дънов добавил: „Аз.в София ще се върна, но Вие никога няма да видите България“. И така се разделили.

Като млад всички се обръщали към него с обръщението г-н Дънов. По-късно започнахме да Го наричаме Учителю.