29. НАСЛЕДСТВОТО

Пред къщата на брат Темелко имаше една скована дълга дървена маса, на която се хранехме през лятото. Един ден Учителят беше седнал сам там и аз отидох при Него. Разприказвахме се и измежду другото Той каза: „Рекох, остава огромен материал за проучаване“. И ми посочи една беседа, която беше отпечатана и стоеше на масата.

При друг случай пак в Мърчаево Той ми каза: „Да не мислите, че баща

Ви ще Ви остави наследство? Не! А работа“. При тези два случая по обиколен път Той искаше да ни каже, че си заминава за другия свят, но аз не Го разбрах.

Учителят остави огромно наследство от отпечатани беседи и още толкова неотпечатани и неиздадени. Трябва да се отпечатат, а следващите поколения ще ги отпечатат, ще ги проучават и ще ги прилагат, в живота си. Материални блага Той не ни остави. Онова, което остави като пари, те бяха изразходвани и изчезнаха. Изгревът, който Той остави също изчезна. Значи материално наследство не ни остави. Значи остави Словото Си да го проучаваме и прилагаме. А това означава работа и само работа. А това е истинското наследство, защото ни остави Словото, което е Слово Божие.