19. ФРАНЦУЗИ И ИТАЛИАНЦИ

В: Да ни кажете нещо за френската група. И: Чул съм да казват, имаше там професори, художници. В: От французите? И: Да. Един се изрази така: „Когато бяхме студенти ние бяхме идеалисти, като влязохме в живота станахме материалисти, сега когато намерихме Учителя отново сме идеалисти“. Едно хубаво сравнение, нали? В: Да. И: Или както казват - да си на 20 години пък да не си комунист, загубен човек си. Ама да си на 30 години и да си комунист, пак си загубен. В: Пак си загубен. Така. А за Михаил Иванов? И: Михаил Иванов имам с него преживелица. В: Каква преживелица? И: Ами той беше един особен така, със особено самочувствие. На Мусала бяхме и хижата не можеше да ни побере. Голяма част от нашите хора спяха на открито. Аз бях също така се проспал на открито и призори пристига една група и до мен на няколко крачки ляга един със сетре. Няма палто, няма раница, цел се натъпка и зъзне. Аз ставам и му мятам моето одеало върху него и под одеалото един глас се чува: „Бог да те благослови!“ Това беше Михаил Иванов. Във Франция когато той замина една красива ломчанка-художничка ми писа едно писмо, страшно писмо против Изгрева. Михаил какво очи имал, какви в астрала имали деца, побъркала се жената. В: От него? И: Не знам от какво е. В: Ама тя от Франция пише. И: Да, и ми пише писмо и за Изгрева пише толкова лошо. Тя ме познаваше в Лом, ама аз не съм я занимавал на духовна почва. Симпатизираше, идваше така на книжарницата. Не съм се задълбочил в нея, но като получих това писмо писах на Михаил, да внимава какво прави, защото разрушава Изгрева. Не е приятно такова нещо. Е, такива отношения съм имал с две случки с Михаил. В: А след като си замина Учителят? Защо се развалиха отношенията между Михаил и нашите приятели тук в София? Вие не сте в течение? И: Говорил съм на брат Боян какво писмо съм получил от Михаил, щото нали да се помогне на тая работа. Но какво е самият Михаил, как е работил там във Франция - това е друга работа. Знам, че Бертоли също така замина за Франция ама не са се споразумели. Сега, Михаил е много хитър, Бертоли вярно е ученик, брат, но за мен италианците няма да се освободят от своето суеверие. Те си остават с чудото, със суеверието. Какво е религията днеска. Те не са разбрали християнството. Бертоли бе един голям майстор-мозайкаджия, верующ, брат, обаче аз с него на духовна тема не мога да говоря. Италианска черта, ограничени са. Така са построени. Суеверието вътре все си остава у тях, една следа е оставило. Не забравяйте едно нещо, италианците не са имали своя култура, те не са имали нищо свое, освен римляните с изключение на военното си насилие. Всичко друго са се кичили с чужд блясък, това на ертрурите. Всичко е етруско. След Тецит те не са могли да дадат историк равен на неговия ранг, дори когато стават християнски народ, по времето на Константин Велики. Това е V. век вече. Те си остават със старата суеверна вяра. Искам да допълня още едно нещо, даже и при Ренесанса Рим копира етруски образци. Всичко е етруско. Рим, вечният град е основан от Ромола, който е етруски, но отцепен от тях и латенизиран. Това изнася един германски археолог, професор, който десет години изследва етруската история на самото място в Италия с помощта на италиански свои колеги. В: А етрусите от къде са дошли? А те от къде са дошли? И: Това е много загадъчна и интересна работа, защото нашия Раковски е гениален. Раковски казва: „Пелазгите станали ертрури, ертрурите лирийци и македонци, а македонците - българи“. Значи българите се свързват с етруското начало. Това е една много заплетена работа, обаче много интересна. В: Да. И: И криво разбрана. Ще говорим друг път за нея.