2. ДЪЛГИЯТ ПЪТ КЪМ ПЪРВАТА БЕСЕДА

Накрая, в нашето село имаше една учителка Слена Григорова, на Пеню Ганев първата жена. Тя беше даскалица тук и живееше у нашия богатия брат Симеон. Веднъж когато е на занятие в училището той взема шперц и отваря вратата на стаята й. Намира там беседи от Учителя. Започнал той да чете. веднъж той я проследил като отива в София при Учителя на беседа и тъй той научил къде живее и къде държи беседи Учителят. Но за това никому не казвал, само он си знае.

Една вечер, събота се събираме у кръчмата да пием и Симеон каза: „Сега няма да пием тая вечер. Утре ви сакам в три часа през нощта горе при черквата и че идеме у София. Ама рано, трябва у три часа да сме там“. И ние на определеното време и място събрахме се при черквата и тръгнахме. Тогава нямаше превозни средства. До Княжево се ходеше пеша. Като ни започна един дъжд от Мърчаево до Княжево, всичко измокри по нас. По едно време му викаме: „Абе, Симеоне, какво да правим, защо ще ни водиш у София, малко ли са кръчми в Мърчаево, там ще пием“. А той пак казва: „Бъдете спокойни, ще идеме сега у София“. Качихме се на трамвая в Княжево, после слезнахме от трамвая и хайде, хайде, та на ул. „Опълченска“ 66. Влязохме в един двор и насреща някаква малка къща ниско в земята. Казвам на Симеон: „Това не ми изглежда на кръчма, това е нещо друго! Къде ни си повел?“ Пак той казва: „Търпете“. На пейките седиме, вода тече от нас. Измръзнахме. Току дойде една жена при нас и каза: „Братя, ако сте за при нас, заповядайте!“ „Ако не... дълго време стоите тук, измръзнахте.“ И той, Симеон вика: „Хайде да идеме по тая жена, да видим какво има там“. И тъй тя напред, ний по нея и седнахме на първите столове в една стая. Седнахме. Събра се народ, напълни се салона, почнаха да пеят. По едно време току дойде Учителя. Всички станаха на крак, изкараха молитвите и Учителят започна беседа. Почна беседата, ама най-напред почна по наш адрес, как тютюнът трови хората, как пиенето разваля домовете, как оголяват децата и свърши по отношение на нас и тогава започна друга беседа Учителя. Ама най-напред каза по наш адрес и слушахме беседата. Като свърши беседата всички почнаха да си излизат и ние си излезнахме. Мокри отидохме, мокри се върнахме, защото пак валя дъжд, но никой не се разболя. Пак се качихме на трамвая и слезнахме в Княжево. И почнахме пак пеша нагоре. Ама този брат Симеон каза: „Който има цигари да ги хвърли. Няма да влизаме вече в кръчма. Ще дохождаме и ще слушаме тоя човек. Видите ли какво каза? Това се отнася за нас“. И така тръгнахме да ходим там и до днеска. Те си отидоха от този свят четиримата, аз съм останал, за да ви го разкажа.