34. ДУХОВНАТА ТРАПЕЗА

Веднъж бай Иван се движи някъде около салона и насреща му идва Учителят. Учителят много строг, като че ли бай Иван е виновен за всичко, му казва: „Ти знаеш ли какво ще ги правя аз тези, които бяха по няколко години в братството, на духовната трапеза, ядоха и пиха и след това отидоха в света“. Бай Иван не знае какво да отговори. За него това изказване е така отведнъж, той е неподготвен, не може да реагира и чака. Учителят продължава:“ Ще дойде време когато аз тия всичките гдето ядоха и пиха на духовната трапеза и отидоха в света, ще ги товаря като магарета с камъни“. Това е изказване на Учителя, така както той го е направил пред бай Иван и коментар всеки да си направи за себе си.

Едно изказване, което Учителят е направил, но къде и как не мога да се сетя, но го знам от бай Иван също. Той казал за себе си така:“ В тоя свят аз съм ограничен, не мога да правя всичко. Аз съм образно като един отровен газ, който е затворен в едно шише. Шишето е запушено, но когато аз отида в Невидимия свят ще бъда вече като един газ, който е излязъл вече от това шише и ще имам неограничени възможности и тогава ще имам възможност да правя всичко каквото трябва“. Това е изказване, пак така е направено, не знам в беседа има ли го или го няма, но го знам от бай Иван.

Аз от бай Иван знам това, че Учителят не е обичал да си прави снимки. И никак не е обичал пък някой преднамерено, някой да нагласи нещата. И той често ги е оставял до момента, до който идва самото щракване на фотоапарата да се гласят и в последния момент когато трябва да стане снимката, Той е ставал от мястото си, Учителят се е отстранявал от фотообектива. Имайки предвид това мисля, че бай Иван е избягвал тия изкуствени неща. Но от него знам също така, че когато Учителят е искал да се направи някаква снимка обща с приятелите, Той е казвал: „Намерете, рекох, брат Пеню Ганев да дойде да направи снимка. Пеню Ганев е бил любител-фотограф и е имал някаква фотоапаратура, с която е правел снимки и знам, че Учителят е искал само Пеню Ганев да Му прави снимки. Останалите снимки, които са правени от нашите добри, известни професионалисти-фотографи според мен не са били желани от Учителя, защото там е имало нещо тенденциозно, нещо комерческо, което Учителят не е искал да става. И когато има някои работи направени, то е против волята на Учителя. Знам от бай Иван за една снимка при излизане от вратата на салона, тази врата южната, която водеше към стълбището нагоре към неговата стая. В момент на излизане прекрачва. Знам, че тази снимка е била нежелана. Въпреки това някой фотограф е издебнал, кой е не го знам, но тя се шири. Виждам я като отида някъде, сложена на стената. Аз понеже знам от бай Иван, че Учителят не е искал да бъде фотографиран и не си я слагам. Знам я какво представлява снимката - с Библията в ръка Той прекрачва прага. Знам, че това е снимка, която Учителят не е желаел, обаче въпреки всичко нашите приятели я разпространяват. Ами защо след като се знае тия, които знаят и особено съзнателно го правят това, не зная защо. В моето съзнание тия неща аз не мога да ги възприема, другите ги възприемат и така. Аз де движа в тоя порядък в тоя, който знам от бай Иван, че Учителят е предпочитал да се движи.