8. ИЗПИТЪТ НА МЛАДИТЕ И СТАРИТЕ

Сега искам да кажа няколко думи във връзка с тая прочута 1936 г., с неприятностите, които има братството и специално Учителят. Сестра Елена Андреева е разказала много подробно това събитие, но тя не е споменала никъде името на брат Иван. Има нещо интересно, че всеки присъства в даден отрязък от време да свърши дадена работа. Във връзка с побоя с Учителя, понеже аз съм го проучвал и в тези томове на „Изгревът“ са описани много разкази подробно, но всеки един в даден отрязък от време присъствува на събитието.

Сега аз понеже знам какво е писано, знам и нейните разкази от контактите, които съм имал с нея, няма да се спирам на цялата случка да я преразказвам от начало до край, а само това, което може да бъде като допълнение към нейния разказ. Нейният разказ е много подробен и според мене е правдив. Той отговаря на всички, понеже аз съм слушал от други хора, според мене нейния е най-точен, праволинеен и истинен, а и тя е пряк участник в действията. Денят, в който е станало събитието в София на Изгрева наистина, така както го описва Елена Андреева, така е. Брат Иван наистина него ден е преживял някакви силно емоционални, нервни състояния. И не знаел от къде му идва тая нервност. И наистина той влиза в бараката, излиза, отива на поляната, разхожда се, нервничи, отива в салона, свири на пианото някакви минорни гами или упражнения и не може да се овладее. Не може да разбере от къде му идва това нервно състояние. Най-накрая решава, че трябва да отиде при сестра Паша, да види какво прави. Нали той е неин възпитаник, у тях е живял и продължава да поддържа контактите си с нея. И в тоя промеждутък, когато той отива при сестра Паша става това събитие. Иначе връщайки се той го научава, но без никаква полза. Той си обяснява случилото се, че Учителят е бил отстранил всякакви лица, които могат да нарушат действието. Наистина ако брат Иван е бил там, какъвто е бил силен и човек, който държи порядъка да се спази, този побойник наистина е щял да си навлече големи неприятности с него, а брат Иван щеше да има конфликти с пазителите на реда, държавните органи. Но каквото и да е, така е бил отстранен брат Иван като действуващо лице. Събитията се развиват тъй както Елена ги е описала и продължават на Рила. Брат Иван е от редовните посетители на Рила. Прави си палатката там. дядо Благо и брат Иван са били много близки приятели. Почти всеки ден са общували. Някъде наблизо им са били палатките. Рилският живот си тече както го е описала Елена. Нашите възрастни приятели в лицето на Тодор Стоименов, на дядо Благо и на другите от това поколение са взели решение, виждайки, че състоянието на Учителя не се подобрява, събират се и решават, че Учителят не ще може да преживее и че ще си замине. За да не се внесе смут горе в живота на езерата, те решават, че е добре Учителят да се свали долу. Но те са неспособни физически да извършат действието. Те само решават нещата, но трябва някой да го извърши физическото действие. Дядо Благо казва: „Аз ще извикам моя приятел Иван, той ще се справи. Той е здрав, силен, може сам да свърши тая работа“. И отива при брат Иван и му казва: „Дете, ние се събрахме и решихме така и така, че Учителят няма да може да издържи и ще си замине. И за да не стане тая работа, да Го свалим долу. Ама само тебе те бива да свършиш тая работа“. А брат Иван като го изгледал и казал: „Старче, ти знаеш ли аз пък казва сега вземам брадвата, отивам при палатката на Учителя и който смее нека до дойде и да Го мръдне Учителя“. И дядо Благо: „Ти, един такъв, аз да не ти кажа нещо, ти ще развалиш сега цялата работа. Ние гледаме тайно да пазим“. „Вие, казва, си пазете тайната, аз казва си вземам брадвата и отивам и това е. Пък нека някой да дойде и да пипне Учителя.“ И така става. Той обаче не взема брадвата брат Иван, не ходи там. То е само достатъчно, че им е казал това и те се отказват от идеята си да го свалят Учителят от езерата. А това, което Галилей Величков казва в неговото описание, че младите са вземали някакви тояги, някакви сопи и други работи и са вардили пред палатката на Учителя, това си е съществувало само в ума и в съзнанието на Галилей. А в действителност няма нищо такова. Никой не е стоял и не е вардил това по простата причина, че това решение са го взели само тия стари приятели и те са го пазили в тайна и не са искали да бъде изобщо достъпно до другите. Те не са искали да се разгласява това, за да не се внесе смут и т.н. Така че това нещо съществува само в ума на Галилей, а в другите, в нито един не съществува. А пък Елена не го описва, защото тя изобщо не го знае. Тя не знае изобщо това решение за старите, нито в това, което е в главата на Галилей. Ама Галилей мисля, че може би после, когато всичко става известно, след години и научава тия работи и решава и той да стане един от героите на Рила. Но не е така. Това е точно така както аз го казвам. Решението са го взели старите, изпълнението са искали да стане от младите. Но не от всички млади, а само от един, защото ако знаят всички, то вече се нарушава тайната. Те искат само един, който да извърши действието и то през нощта, никой да не знае. Да Го свалят като Го качат на един кон и Той да пътува с коня. Да Го свалят долу до мястото до където може да дойде превозно средство. Това е била целта на старите. Но брат Иван просто не се съгласява с тоя начин. Минава време, сега тука искам да вмъкна едно мнение на брат Иван. Брат Иван е наблюдавал Учителя може би от близо, в такъв смисъл, че си е правил своите наблюдения без да ги демонстрира, без да ги изказва, без да ги споделя. И той казваше така: „За мене Учителят не беше в тялото си. Той беше оставил в тялото си свой заместник, който да поддържа физическото Му тяло. А Той къде беше и какво правеше, не знам“. Но той е имал наблюдение върху начина на движение, на ставане, на изказване или изобщо това, което не можел да прави Учителят, но той е виждал, че не е Той, който си е служил по-рано с това тяло. Служи си с това тяло някой друг, който не е стопанина на това тяло и той не може да го управлява. Това са впечатленията на брат Иван. И казва: „Изведнъж след като мина там определено време Учителят си дойде, става, тръгва и си поема нормалния живот“. Тогава Учителят казва думите: „Всички през това време на беседа, всички през това време бяхте поставени на изпит, само че младите го издържаха, а възрастните не можаха да го издържат“. Ето това аз искам да вмъкна в разказа на Елена, защото нейният разказ го намирам за най-достоверен. Сега в първите години на търновските събори са се пазили от младежите с тояги. Това на Търново може. Тук също на Изгрева е имало охрана през време на съборите. Сега аз това, което съм прочел от Галилей и това, което е казал, че те направили дежурство да Го пазят. Дали това е вярно не зная, но самият факт, който ви казвам, че Учителят казва: „Само младите издържаха изпита си“, това означава, че Той говори в множествено число. А друго, което е интересно, че той, брат Иван можеше да свали Учителят сам с един кон. Брат Иван можеше пет души да вдигне наведнъж. Имаше сила в него. Така стои въпроса с изпитите на младите и старите.