23. И ЗА ТЕБЕ ЩЕ ПЕЯ

Веднъж бяхме няколко души братя с чайници на Витоша и като завря водата, почнахме да очакваме вече Учителя да пристигне. В това време пристигаха братя и сестри. По едно време гледаме вече Учителят пристига. Събрахме се няколко души братя и запяхме песента „На Учителя покорен“. Учителят излезе на полянката и така се случи, че тъкмо изпяхме думите: „тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра“. Изпяхме значи песента, тогава Учителят се обърна към нас с думите: „Няма защо да умирате за мен, а ще пеете за мен“. Това нещо на мене много ми хареса и от тоя момент насам аз приех да пея „и за Тебе ще пея“. Даже веднъж някъде я пяхме и аз разказах случая с Учителя. На друго място го разправих пак, тогава там се случи брат Кирчо-лъвът му казваме. Понеже той работеше в печатницата и е вземал участие при печатането на песнарките и са питали Учителя за някои песни, та според някои било по-добре да се пее „и след Тебе ще вървя“. Според Кирчо-лъвчето, Учителят бил казал да не се изменя песента, а да се пее тъй както е дадена. Това го казах и на други братя. Брат Пеню Ганев беше също в групата и е чул лично от Учителя когато каза думите „и за тебе ще пея“. За мене въпросът за песента - на съзнание ли или какво, но аз пея думите „и за Тебе ще пея“.