20. МЪГЛАТА

Трябва да ви кажа, че съм ходил много често в Сливен у брат Иван Калканджиев и бях много близък с него. С него сме ходили няколко пъти на „Сините камъни“ и той ме е развеждал там, където Учителят е прекарвал лятно време на лагер с братя и сестри и аз имам много хубави спомени от там. Веднъж пък ходихме с брат Стоян Каравълев на един водопад, там където не бях ходил до тогава. Той ми каза: „Ела, ще те заведа на водопада“. Беше много хубаво времето, обаче като отидохме до водопада, на полянката, където вече се спуща водата нали, виждаме, че мъглата е до полянката и брат Стоян ми вика, а то много гъста мъгла: „Няма да може да видим водопада, а той е много красив. Но независимо от това, хайде да слезем и каквото видиш, на късмет“. И какво ни беше учудването, като почнахме да слизаме по пътечката надолу - ние слизаме и мъглата се оттегля постепенно и най-голямото ни учудване беше, че като слязохме чак долу на водопада, мъглата отиде близо към един метър под нас. По такъв начин ние имахме възможност да се полюбуваме на красивия водопад и това впечатление ще ни остане в съзнанието. А още по-голямо беше учудването ни, когато почнахме да изкачваме пътечката нагоре, да отиваме пак към скалите. Мъглата започна да заема отново своето предишно положение. Ние се изкачихме горе на полянката и мъглата закри всичко. Още по-интересно беше след това обяснението, което ми даде Учителят когато отидох в София и Му разказах моето преживяване. Учителят обясни, че светлите същества работят в мъглата. Мъглата им служи за прикритие, да не ги смущаваме. „За да видите водопада, те са го открили и след това пак са го закрили.“ Та това нещо го знам от Учителя, че светлите същества работят в мъглата.

Бяха минали години и веднъж стана въпрос със сестра Стоянка Драгнева за мъглата и тя разказа, че веднъж когато била на Рила - езерата, били ходили на връх Мальовица и на връщане трябвало да пътуват до езерата в гъста мъгла, обаче като вървели мъглата се вдигала толкова, колкото да им открие пътя. Та това е дело на светлите същества, които ни помагат, да не се заблудим в пътя си.