3. СЛАВЧО ПЕЧЕНИКОВ И УНИВЕРСИТЕТА

Славчо Печеников на времето имаше една приятелка американка. Тя му помогна материално да позабогатее малко, купи няколко пишещи машини, започнаха да работят с тях, позамогна също и накрая стана даже и богат. Имаше накрая и издателство. До тук добре. Но по едно време американката си отиде в Америка и оттам му пише писмо: „Ела в Америка и ще те запиша да следваш в най-големия университет. А разноските са за моя сметка“. Славчо се чуди какво да прави. Ето възможност да се измъкне от немотията и беднотията в България. Накрая отива при Учителя. „Учителю, отдава ми се такъв случай, да следвам в Америка на чужда сметка. Какво да правя?“ След това прочита цялото писмо на Учителя. Накрая Учителят изрекъл следното: „Слушай какво. От този университет, който е сега тука на Изгрева по-голям никъде няма по света и Вселената. За вас е платено и надплатено с кредит от Бога. Бог финансира от Небето тази Школа. Затова избирай в кой университет да бъдеш. Ако останеш тук - добре. Ако отидеш там - пак добре, защото за твоето място тука чакат трима души кандидати. Един от тях ще получи Божието Благословение, а ти ще се разминеш с Школата“. Славчо слуша, слуша и разбира, че трябва да остане тук. Той след това имаше и издателство и отпечата много книги. Този случай е много интересен, понеже много ученици през времето на Учителя са били подлагани на изкушение, за да ги отклонят от Школата. Тогава от Черната Ложа с разни предложения са ги отклонявали от Изгрева. Тези предложения са били най-различни. Да учи, да следва, да прави търговия, да преуспява в професия и в кариера. Много хора са питали Учителя, получавали са съвети и са ги изпълнявали. Но имаше и такива, които не попитаха Учителя, а пък други Го попитаха и не изпълниха съветите Му. Така те се отклониха от Школата и бяха вече загубени за Братството и за България. Те сами си бяха загубили условията, при които бяха дошли и бяха родени в България като българи. По-голямо нещастие от това няма. Да се родиш като българин, да влезнеш в Братството, са слушаш Господа и Словото Му, да целуваш десницата Му и накрая да се затириш по света. Не само да се затириш по света, но и да се затриеш като човек по света. Затриеш ли се, следите ти се губят и тебе вече те няма по света. Не оставяш диря след себе си и ти се изтрива името от Небето, където преди това е било записано.