13. ЖЕНСКАТА ФОРМА

В 1938 г. бяхме на Рила при 7-те езера, майка ми и аз с трите деца. Един ден, водейки Анжела за ръка вече на 3 години, гледаме една групичка и в средата Учителя. Естествено тръгнахме към групата. Спряхме се също и ние. Но Анжела не можеше да вижда Учителя. И тя с двете си ръчички разбутва сестрите, прави си място, казвайки: „Чакай и аз видя Учителя". Той я погледна, погали я и каза: „Той дошъл да си вземе, малко там не му достига". Катя Манолова (Зяпкова) казва: „Учителю, не е той, а тя". Учителят пак повтори същото: „Той, той, малко не му достига". Катя пак апострофира Учителя: „Не е той, а е тя". И пак същия отговор. На три пъти се повтори. Катя казва „тя", Учителят „той". Аз разбрах, че това е мъжки дух в женска форма. Наблюдавах я как расте, как се движи и как организира женското си тяло. Ожени се, роди дъщеря.

Женската форма работеше безотказно. И мъжкия дух в нея работеше безотказно. Каква мистерия има в живота. И какво знание имаше в Учителя, който ни го даваше по малко, на малки порции понеже ние бяхме още деца.