11.  ИЗБОР НА ПРОФЕСИЯ

Дъщеря ми Лиляна вече свършваше гимназия и пак отивам при Учителя да питам, какво трябва да бъде висшето й образование. Учеше музика, аз я занимавах по пиано. Като влезе в 6 кл. по старому, или X кл. по ново, я заведох при професор Андрей Стоянов - най-големия педагог на времето. Той я намери много добре музикално подготвена и се зае да я учи през тези три години до свършване на гимназия. И вече в края на последния клас съм при Учителя. Мислех, че Той ще одобри за нея музиката. Но то не излезе така. Учителят ми каза: „Рекох, нека учи филология". Настоявам, че Андрей Стоянов ще ми се разсърди, понеже я готвеше вече за концерти в общи групи. Но Учителят настоява: „Рекох, филология, а музиката ще й бъде като второ". И наистина, тя имаше музикална памет, но губеше присъствие на духа си, като свири пред други или излиза на сцена. Значи не беше за сцената.

Питам пак: „Каква филология - българска или немска", понеже тя учеше немски и беше много напреднала. Каза ми: „Ами остави я сама да си избере". След време тя си избра. Следваше немска филология.

Не ми беше много приятно, че няма да учи музика, но думите на Учителя за мене бяха закон. За непослушание и мисъл не ми минаваше.

Лиляна свърши немска филология с отличие. И досега учи много лесно и бързо езици. Така научи английски, руски, италиански, не разбира се съвършено като немски, но си служи с тях. Стана професионална преводачка по немски език, говоримо и писмено и така се пенсионира с този език. Лиляна е родена на 16.Х.1917 г.