НАЧАЛО

Примерни понятия | Новости в сайта | Контакти | Дарение
Категория:
  Търсене в различните класовеПодробности при търсене


< ПРЕДИШЕН ЗАПИС | ИЗГРЕВЪТ | СЛЕДВАЩ ЗАПИС >

8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 ) ТОМ 1
Алтернативен линк

"Как се записаха и издадоха песните на Учителя"



След заминаването на Учителя, след някоя и друга година, излезе една книга на четирима сътрудници: Боян Боев, доктор Методи Константинов, Мария Тодорова и Борис Николов. Тя бе озаглавена "Учителят". След като излезе тази книга, вместо да се създаде подем в нашата работа, както смятаха нейните създатели, се получи точно обратното- неразбория, противопоставяне и борби. Причината бе, че не се постъпи честно и почтено с останалите приятели от Братския просветен съвет, които също работиха и събираха материали, за да издадат книга за Учителя. Те не знаеха, че тази група от четирима приятели работи в пълна тайна и че книгата бе отпечатана в пълна тайна. Вероятно те имаха причина да сторят това. Но другото, което не трябваше да се получи, бе това, че на едно заседание на Братския просветен съвет, членовете му бяха поставили въпроса за отпечатването на техните материали, които трябваше да бъдат озаглавени "Учителят". Тогава Борис Николов стана и заяви пред всички: "Такава книга не може да излезе и след хиляда години"! Ние всички приехме неговото изказване като откровение от Небето - че то затваря вратите на своето благословение към нас и ни ограничава условията за работа чрез органите на новата комунистическа власт, която дойде в България. Но на следващото заседание на Братския просветен съвет, четиримата приятели и лично Борис ни донесоха и предоставиха една голяма книга, която бяха издали. На корицата беше напечатано "Учителят". Появата на тази книга и изказването на Борис преди няколко дни взриви целия съвет. Всички бяха възмутени. Постъпката бе грозна и не беше метод на Школата. Всички се ожесточиха срещу Борис и книгата, вместо да се радват на това издание, което бе за времето си много сполучливо. Борис допусна още една грешка. Трябваше да охрабри онези, които работеха и бяха събрали материали, та да ги накара да издадат втора книга за Учителя и така да бъдат поместени и техните материали. Но това не стана и оттук започна разединението, което трае и до днес сред нашето поколение. Всички приеха този метод като удар с нож в гърба на всички онези, които работеха от няколко години и бяха подтиквани да работят. Те го схванаха така - че по този начин са били заблуждавани и отклонявани да не обърнат внимание, че в пълна тайна се печата книга. Това бе първата част от една грозна история.

Втората част - една друга грозна история - стана след като излезе Песнарката, една година след книгата "Учителят". Това издание бе на Мария Тодорова. То взриви и останалите, които не бяха засегнати лично от хвърлената бомба при издаването на книгата "Учителят". Приятелите на "Изгрева" се разделяха на две групи - едни, които имаха писателска и поетична дарба, те подготвяха материали за книгата "Учителят", а другите - това бяха всички музиканти. Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент. Тук всеки свиреше на нещо, можеше да пее песните на Учителя. Всички бяха музикално грамотно подготвени. Така че всички имаха отношение към записването на песните и издаването на Песнарката, независимо дали бяха компетентни или познанията им бяха на средно музикално ниво. Първото издание на песните бе направено от Кирил Икономов. Доколкото знам, той се е консултирал за всичко с Учителя. Освен това, ние сме пяли песните така, както Кирил ги бе записал. Затова между нас, които пеехме тези песни, и Кирил нямаше никакви различия по принцип. По-късно, като излезе Песнарката на Мария, ние видяхме друга редакция на песните. И не бяхме съгласни с нейното твърдение, че тя ги е дала както са по оригинала! Защо ли? Защото ние никога не видяхме този оригинал! Ако бяхме го видели, този оригинал, тогава щяхме да изпаднем в още по-голямо противоречие! А то е - защо, след като е имало оригинал от Учителя, ние пеехме песните в друга редакция, а Кирил ги бе издал така, както ги пеем и както бе се съгласил Учителят да се издадат? С това противоречие ние не можехме да се справим. Ако изданието на Мария бе направено по времето на Учителя, нямаше да има никакъв спор, защото щяхме де знаем, че това е Негово решение, защото никой от "Изгрева" нямаше да издаде нещо без Неговото съгласие, особено когато се касаеше за песните на Учителя, които за нас бяха свещени!


Аз бях очевидка как Мария Тодорова и Кирил Икономов бяха седнали веднъж да работят по песните. Присъствувах, когато двамата, Мария и Кирил, спореха за нещо как да бъде записано. Аз не съм нито музикант, нито теоретик, за да имам мнение. Но спореха дали да бъде с коронка или с точка дадена нота от музикалния текст. От познанията, които имам по музикална теория не намирам, че разликата е толкова важна, за да спорят за това. Ако е с коронка - това е знак за удължаване. Ако е с точка, удължението е точно определено. За мен не е толкова съществен този въпрос. Те не спорят за даден тон, а за продължителност на тона. Спорът беше изострен, защото имаше вече изработено настроение и Кирил тогава се отдели, не искаше да работи повече с нея. Получи се така, че никой не искаше да работи с нея и тя остана да работи сама. Впоследствие тя привлече Асен Арнаудов да работи с нея. И когато издаде песните, имаше някои изменения, които ние не сме пяли през толкова години на Школата. Защо тя така ги издаде, не зная. Мария имаше свое обяснение, но споровете бяха ожесточени и никой не искаше да я изслуша! Онези, които я изслушаха, застанаха на нейна страна. Създадоха се групи една срещу друга. Създадоха се сблъсъци, както стана преди това това при издаването на книгата "Учителят" от четиримата сътрудници. Това нещо беше фатално за братския живот и за "Изгрева". Всичко, което стана по-късно с "Изгрева", бе само една проекция от последиците на тези две бомби, които паднаха на "Изгрева". По време на английските и американските бомбардировки над София, в очертанията на "Изгрева" не падна нито една бомба. Той бе охраняван отгоре и отдолу от Невидимия свят и от Учителя. След заминаването на Учителя, ние сами си конструирахме, построихме и възпламенихме тези две бомби и с тях взривихме себе си и целия "Изгрев". След време на "Изгрева" експлодираха още няколко бомби от такъв характер. Ние ги създадохме и ние ги възпламенихме с нашите неразумни действия, като не си послужихме с методите на Учителя, дадени в Словото Му. Когато стана яростното противопоставяне на тези групировки, аз си казах: "Ние не вървим на добре!" Не може да има спорове в една Школа. Учителят казва, че когато има спор, отстъпва разумният. Ще отстъпиш! Е, че станала грешка, станала е! След това всички ще видят грешката и ще се коригират. Трябваше да се намери начин да се разберат. Но това не стана. Според мен, Кирил трябваше да остане до края да работи. Защо? За да настоява някои неща, които са станали, да се коригират. След издаването на Песнарката, Мария също бе намерила, че е сбъркала на някои места в своето издание. Знам също, че тя е отбелязала в своята песнарка, с която работеше и е дала указание как да се поправят допуснатите от нея грешки. Значи Кирил не трябваше толкова да се засяга. Нали работим за Бога! Не може за Божието дело да има лични неща, защото това е светско отношение към работата. Това е недопустимо в Школата.

Кирил Икономов бе включил песните по хронологичен ред, както ги е давал Учителят. Но Кирил и Мария много скоро се скараха за начините за записване на песните. И понеже Мария се наложи, Кирил отстъпи и не взе участие във второто издание, след заминаването на Учителя. Аз веднъж присъствувах на една такава разправия - много недостойни думи се казаха. Аз видях във всичко това амбиции, видях лични чувства и настроения и си Казах: "Музикантите още не са разбрали елементарни неща!" Като стенографка, никога не съм казвала на Паша Теодорова как да работи и редактира беседите. Тогава аз мълчах. Но когато започнахме да работим заедно след заминаването на Учителя, тогава аз казах на Паша какво мисля. Учителят казва: "Ученикът няма право да се произнася за работата на съученика си. Само Учителят има това право". Когато започнах да работя с Паша, тогава казах мнението си. Защото аз също носех отговорност със своя труд и своето участие! И ние с Паша работехме добре. Тя се съобразяваше с това, което аз мислех. Защото аз държах за буквалното и с много малки редакции излагане на мисълта на Учителя от беседите, които ние бяхме стенографирали и след това дешифрирали. Така ние работихме успешно с нея.

А тук тези приятели са караха дали да бъде с коронка или с точка нотата. От това, което чух и видях, разбрах, че въпросът не е толкова съществен. Аз съм присъствувала когато Учителят сваляше и създаваше песните. И всеки, който го е схванал, така го предава, както са възприели неговите сетива. Едното и другото са от еднакво значение като възприятия. Но има, разбира се, някакво музикално различие, когато тази възприета от човека песен трябва да се предаде, изпее и изсвири - да излезе вън от него. Когато е. в него, когато е в нас, няма никакво различие, защото всеки възприема по начин, по който неговите сетива възприемат. Единствено човешката душа възприема точно нещата. Но тук не говорим за човешки души, а за човешки личности, по-малко или повече музикално подготвени, със съответни дарби и способности да възпроизведат това, което са възприели като песен. И от там идваше различието! Защото нашите музиканти не бяха на такова високо ниво, че да бъдат безпогрешни! Видях много амбиция във всички и съм била огорчена. Най-големите битки между музикантите бяха при издаването песните на Учителя. Това бяха жестоки и безпощадни битки и много от музикантите изгоряха. Каквото стана, каквито кавги се получиха в Просветния съвет при издаването на книгата "Учителят", стократно по-обхватни и по-мащабни бяха борбите след излизането на второто издание на "Песни от Учителя" на Мария Тодорова. Как е възможно в една Школа, в която се говори за Любов, Мъдрост и Истина като три принципа, залегнали в Словото на Учителя, да се получат такива драматични събития и развръзки? За това си има причини. Необходимо е специално проучване на тази епоха. Защото има опасност и следващите поколения да минат по същия път.


Учителят даваше песента. Тя се записваше от няколко музиканти. При записа се явяваха различия, които се дължаха на различното умение и мнение на музикантите. Когато имаше различие, Учителят оставяше песните така, както музикантите ги бяха записали. Оставяше ги да се проявят такива, каквито са. И чак когато се виждаха различията и ако те имаха доброто желание да попитат Учителя, тогава Той даваше Своя съвет, който удовлетворяваше различните становища и обединяваше всички. Но те не направиха това, а се хванаха за гушите! Когато ние стенографирахме, между трите стенографки нямаше спор, макар че имаше поводи. Ние стенографирахме и дешифрирахме беседите. След това трите сверявахме дешифрирания текст и ако имаше изпуснати места - прибавяхме и допълвахме. След това Паша редактираше така, както тя умееше и както беше я посъветвал Учителят. А дали тя спазваше Неговите съвети, това бе друг въпрос! Но когато започнах да работя с нея, аз й казах своето мнение, че вече и аз отговарям с нея. Паша възприе това разумно и ние работехме сполучливо.

Песента "При всичките условия на живота", когато Учителят я даде, Той я даде в едно по-бавно темпо. Но Димитър Грива, който е музикант, намери, че ако се изпълни в по-бързо темпо, ще бъде по-хубаво. Изпяхме го, харесаха го и Учителят го остави да се пее така, в това темпо. А сега се пее Алегрето.

Имаше и много комични и смехотворни положения при пеенето на песните. Имаше една песен "Вечер, сутрин". Текстът започва така: "Вечер, сутрин, отиде, дойде. Вечер, сутрин, отиде, дойде... Отиде, дойде, дойде." Един брат не беше разбрал думите на песента и там, където се повтаря "Отиде, дойде, дойде" започва да пее така: "Оти не дойде". Това е един израз от шопския диалектен говор в Софийско. Когато го казаха на Учителя, Той така се засмя весело, че смехът се прехвърли върху нас и всички се смяхме до сълзи. Защото беше контраст. Пееше се за слънцето, което залязва и изгрява и изведнъж се появява контраст "оти не дойде", тоест "защо не идва", а това значи, че вечерта е дошла, защото е отишло и след това не идва слънцето. Като обяснение е разумно, но като народен диалектен разговор е много сполучливо направено, за да предизвика смях. Има една такава разговорка в шопско. "Оти не дойдеш?" Отговарят му: "Оти не сакам!" "Оти не сакаш?" "Оти така ми се сака!" - Хайде де, оправете се сами с такъв човек. Понеже знаехме за този израз, всички се смяхме до сълзи. Мисля, че го беше пял така брат Чорлопанов.Имаше една друга песен - "Той иде". Думите започваха така: "Иде, иде, иде, Сам Той иде". Приятелите пеят песента в салона и идва един брат. Той започва да приглася това, което чува от другите. Това, което чува като мелодия и думи, това приглася и това пее. И вместо да пее "Иде, иде, иде, Сам Той иде", започва да пее: "Иде, иде, иде, Сандо иде". Като го чуват приятелите, започват по-късно да се смеят и разказват отново на Учителя, като смятат, че това ще предизвика усмивката и смеха Му. Но този път Той не се засмял, нито се усмихнал, а казал строго: "Братът не е виновен, че не знае думите. Вината е у вас, че не сте напечатали думите на песните в отделна книжка, за да бъде на разположение на всички, които за пръв път пеят песните". Чуха приятелите, но това не бе направено.


Такава книжка бе отпечатана много по-късно. Това е съвет за следващите поколения - да имате книжки с текста на песните!
В салона имаше пиано и орган. Имаше поставена черна дъска, която служеше за някои чертежи, които Учителят даваше при беседите Си или за някои текстове, написани от Него лично на черната дъска. Фотографите ги заснеха и ги извадиха на снимки. Аз съм виждала две заснети на черната дъска песни, но си спомням, че бяха записани още. Тази черна дъска беше на сестра Маркова, която беше белгийка, омъжена за българин. Той се пропи и тя, за да изхрани децата си и себе си, преподаваше уроци по френски език. Който е бил неин ученик, проговорваше френски. Тя беше добър педагог. Аз също съм учила при нея. Но тя се претовари, заболя от умствена преумора, разстрои се. Накрая дойде при Учителя на "Изгрева", а Той й даде метод за лечение и тя оздравя. За благодарност към Учителя, тя започна да превежда от български на френски книгата "Учителят говори". За да се справи по-добре с българския език й помагаше Георги Радев, който също знаеше добре френски. Сестра Маркова няколко пъти е споделяла с мен следното: "Преди смятах, че българският език е обикновен, прост, нелогичен, език с малко изразни средства. Но, когато започнах да превеждам от български на френски, разбрах какво представлява този език със своето разнообразие и с невъзможността мислите на Учителя да се преведат с адекватни изразни средства на френски език. Добре, че се заех да превеждам тази книга, за да просветне в мен истината за величието на Словото на Учителя. Той случайно не е избрал този език, за да предаде Своето Слово на Бога за човеците по земята".

След като оздравя, сестра Маркова се вслуша в съветите на Учителя да преустанови тези непрекъснати курсове за изучаване на френски език. Така се оказа, че тази черна дъска, с която тя си служеше, вече не беше й потребна и тя я подари на Братството. А тя ни вършеше много голяма работа, защото бе направена изкусно с две подвижни плоскости, които се движеха вертикално и едната можеше да се вдига нагоре, а другата да се сваля надолу. Благодарение на тази дъска, няколко песни от Учителя бяха записани с тебешир от музикантите и днес ги имате документално заснети. Затова разказах историята на черната дъска.

Обикновено след беседа в клас се изпяваха няколко песни. След което приятелите заобикаляха Учителя и Му целуваха ръка. Това продължи дълго време. Но един път, след като свърши беседата и след като се изпяха песните, Учителят вдигна дясната Си ръка с длан напред, високо опъната над главата, слезе засмян от катедрата и мина покрай всички нас. Ние, които се бяхме приготвили да Му целуваме ръка, останахме изненадани от този жест и не можахме нищо да направим, освен да изгледаме как излиза от салона с високо издигната ръка. Това означаваше, че Учителят не позволява повече да Му се целува ръка в салона след свършване на беседата. Но приятелите решиха, че това се отнася само за този ден. На следващата беседа Учителят отново излезе усмихнат от салона с високо вдигната ръка над главата Си. Тогава всички разбрахме, че вече не е позволено да се прави това в клас. Но след свършването на Паневритмията, ние Го заобикаляхме и Той позволяваше да целуваме десницата Му. Позволяваше също при частни посещения и срещи с приятели, които отиваха при Него по лична работа.

Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново. Имаше едно настроение, което се дължеше на друго присъствие - вдъхновението у нас беше последица от присъствието на Всемирното Велико Бяло Братство, пратено от Божествения свят. Ние бяхме проводници и изразявахме аурата, която то създаваше на съборите.


, , г., (Четвъртък) (неизвестен час)

ИНФОРМАЦИЯ ЗА БЕСЕДА



НАГОРЕ


placeholder