8. НЕОБИКНОВЕНАТА ВЕСТ

Една от сестрите ми живееше в Пловдив. Съобщиха ми, че е болна. Тогава повиках другата си сестра от Казанлък, да отидем да я видим. Тя дойде и вечерта стояхме до късно докато се приготвим. Легнах си в два часа, до три бях будна. След това съм заспала и сънувам сън, че при вратата на стаята се изправи леля ми, която беше покойница от преди пет години. Повика ме да изляза, че ме чакал раздавач. Излязох и видях, че на кладенеца се облегнал раздавача държащ в ръката си телеграма. Попитах го, каква е тази телеграма и той ми каза: „За скръб е, госпожа. Взех телеграмата и прочетох: „Кака ти Величка почина в 11 часа". В това време леля ми дойде при мене много весела, засмяна и ме запита какво пише в телеграмата. Аз се спрях за малко и помислих: нейната внучка се казваше Величка и аз помислих, че съобщението за смъртта се отнася за нея. Но тъй като ми беше неудобно направо да й кажа, че внучката й е починала, казах: „Кака Велика беше болна". Тогава тя се обърна към мене и каза: „Донке, ти не разбра, кака ти Минка почина в 11 часа?", в смисъл сестра ми от Пловдив, която се казваше Минка.

Събудих се с ясното чувство, че действително кака е починала и събудих сестра си, която беше дошла от Казанлък. Тя като разбра за съня ми каза: „Успокой се, сънят ти показва, че злото й е умряло".

Докато ние се разговаряхме на вратата се почука. Излязох и видях една моя съседка, която ми каза, че ме търси раздавача. Тръгнах към кладенеца и видях същия човек, както в съня си и по същия начин държи телеграмата. Питам го каква е тази телеграма и той ми отговаря със същите му: „За скръб, госпожа".

Взех телеграмата и прочетох: „Кака ти почина в 11 часа". Повтори се точно както беше в сънят.