3. ЗАДЪРЖАНИТЕ ПИСМА

И така аз редовно започнах да посещавам беседите на Учителя, макар и да живеех в Самоков.

Пак изтерзана от своята голяма мъчнотия търсят пак Учителя на Изгрева, това беше през бомбардировките в София и блокадите.

Казаха ми, че бил в Мърчаево. Обзета цяла от тежкото си и непоносимо страдание не се спирам пред нищо - куршуми свистят наляво-надясно, аз вървя направо, напред, устремена към целта - да видя непременно Учителя!

Тогава Учителят казал на сестрите: „Една сестра пристига при нас много развълнувана, излезте да я посрещнете! " Те излизат и ме посрещат.

Вече съм при Учителя и Той пак с топлите си и успокоителни думи се обръща към мен: „Не се тревожете, и 5-те писма са задържани за цензура и утре ще Ви ги донесат". И действително на другия ден и 5-те писма ми бяха връчени. А аз изобщо още не бях споменала за какво отивам при Него.

Много съм благодарна и дълбоко признателна на милият ни и любим Учител. Той ни помогна, Той ни спаси от явна смърт, затова мислено винаги Му целувам ръка и Го обичам, обичам!

Както винаги страданията, изпитанията и трудът ми са били неотклонни спътници в живота... И сега, в преклонна възраст вече пак съм умъчнена и натоварена. Но мисълта ми и погледа ми винаги са устремени към Бога и Учителя, Които в тежки моменти са ми помагали и съм имала тяхната безгранична Любов.

С дълбока и непоколебима вяра съм, че те няма да ме оставят, няма да ме забравят до сетния ми дъх, до последния удар на сърцето ми.

Затова съм им тъй признателна и благодарна, благодаря, благодаря всеки ден, всеки час, всеки миг!

Иванка Петрова, 27.V.1973 г., гр. Габрово