НАДЕЖДА ГЕОРГИЕВА ПЕЧЕНИКОВА - КЬОСЕВА

Бележки

През времето на Школата на Учителя 1922 - 44 г. по различно време и от различно място прииждат онези, които са определени от Невидимия свят да бъдат ученици в Школата. Това нещо го забелязваме като правило при всички. Така също Надежда се ражда в Гърция и след войната семейството се преселва в София в 1918 г. и по този начин е направена първата стъпка, семейството да се озове в близост до Учителя. Следващата стъпка е: къде една душа ще се роди и кое ще бъде онова семейство, чрез което ще получи тяло и ще се роди на земята. Случаят е такъв, че нейният брат Славчо Печеников е този, който прави първият контакт с Школата и чрез него тя присъствува на първата за нея беседа на Учителя. Кръгът е заключен и тя е вече в Школата, но преди това е трябвало да се превъзмогне нейното отстраняване от България, когато е трябвало да замине в Германия като ученичка да изучава балет. Ако това беше станало, нейният живот щеше да протече по друга линия и тя би се отклонила от Школата. Нейният разказ е наситен с отделни случки и епизоди от онзи бит на съвременниците на Учителя, който за нас днес е интересен и непонятен, но за тогава, това е било живот изтъкан от кръв и плът и дух от живи хора посещаващи Школата. Четейки нейните спомени, ние виждаме и разбираме защо в Словото на Учителя е наситено с толкова много конкретни неща насочени към отделни случки, събития и личности. Тези съвременници на Учителя са били онези съзнания и са представлявали онази аудитория на Учителя, които са търсили отговор на всеки свой жизнен проблем. И затова Словото на Учителя изхождащо от Божествения Дух обхващащо чрез Христовия Дух мнозинството и многообразието на всички човешки съзнания присъствуващи в салона на Изгрева и извлича от там законите и принципите, чрез които човешкият живот трябва да се проектира от гледна точка на Христовото учение. Нейният разказ не е личен, а е малка проекция на онези души, които бяха слезнали и въплътили се в българско тяло и чрез българския говор трябваше да отразят изискванията и потребностите на Всемировият Учител, който дойде, за да свали Словото на Бога. Нейният разказ е дословен, направен на магнетофонен запис, колоритен и не трябва да се променя. Ние й предоставихме едно копие от магнетофонния запис от разказа й, но тя не го хареса, понеже нейната поетична нагласа смяташе да го даде в друга форма. И тя го даде. Но ние прилагаме и нейния текст и нашия запис и смятаме, че това е едно единно цяло, като творческа изява на нейния дух. По този начин ние изпълняваме своя дълг към Школата на Учителя, за да съберем и предоставим на следващите поколения живота на тези души. Те идват в строго определено време и след това си заминават. Ние успяхме да запишем и съхраним част от този живот.

Марийка Марашлиева.