8. ЗМИЯТА

Имало е и друг случай, той ми спаси живота, когато ме ухапа змията. Това беше през 1934 г., беше през лятото. Бяхме с Милка Джанкова се казваше, сега е Каменова. Ние дружехме с нея и отивахме двете сами на Витоша, на Бивака. Бях обута с гумени обущенца на бос крак, без чорапи. Отиваме полека, полека от Изгрева чак до Бивака. Тогава нямаше автобуси и отивахме пеш през гората, говорим си и си вървим. Взели сме си храна и отиваме на Бивака. Тогава имаше един брат Руси - гърбавичък, той живееше срещу Славчовата къща, до брат Пеню. Само той беше на Бивака и дякона - Симеон Арнаудов. Сутринта от пътя бяхме изпотени и отидохме при лешниците да се преоблечем. И като отивам в лещаците да се преоблека стъпих на нещо меко. По едно време нещо ми се размърда под крака и погледнах, на едно кълбо змия и аз съм стъпила на кълбото отгоре. Видях я как извади езичето си и ме клъцна точно по десния крак долу. И аз като погледнах, скочих и извиках: „Милке!" И змията като се размърда видях тоя зиг-заг, знака на пепелянката. „Милке, змия ме ухапа!" И тя като писна, ама повече от мене и толкова много се уплаши, че аз й казах: „Милке, знай, че в България няма умрял от змия човек, това да го знаеш." Понеже тя много се уплаши, затова го казах и след това съм паднала в безсъзнание и четири часа съм била в безсъзнание. Тогава дякона ме взел на ръце и ме сложили настрана, запалили огън и са горили местото с огън, където е ухапаното, за да махнат отровата, като са ме горили с ножче. Нищо не помня аз, нали съм била в безсъзнание. В това време казали на Милка: „Бягай в града и кажи на Славчо, който беше в града, че Надка я е ухапала змия и е в безсъзнание". Милка тръгва обратно към града, отива при брат ми, казва му и той взема д-р Ефремов с една кола през Драгалевци и идват горе при нас. В това време аз идвам в съзнание и помня, че така бяха над главата ми Тената, брата на брат Борис беше дошъл и дойде лекаря и аз се чудя защо са наведени над мене хората и той ми би една инжекция противозмийски серум в крака. Тената на ръце ме занесе до колата. В колата имаше две стомни с вода и докато слезем с колата до долу съм изпила две стомни с вода. Това помня. Отидохме вкъщи и легнах в Славчовата стая. Брат Борис беше до мене и Славчо. По едно време започнах да се подувам, чак сега, нали, впоследствие. Подувам се, подуват ми се устните, подуват ми се очите и почнах ха, ха, не мога да дишам. Спогледаха се брат Борис и Славчо и брат Борис казва: „Тичай за Учителя, тичай за Учителя". Славчо веднага изтича за Учителя и Учителят и той вече тръгнал сам и тича веднага у нас. Отвори се вратата и Учителят бърже дойде до мене, погледна ме, усмихна се, сложи си ръката на главата ми и започна така паси около главата ми и аз Го погледнах и Той започна да се моли и аз казах: „ха-а-а-а", просто един въздух ми влезе в гърлото. Аз се задушавах и съм заспала. В това време докато съм спала се разчуло из Изгрева, че Надка я ухапала змия и всички бяха накацали просто около къщичката ни и на прозореца, Учителят си беше отишъл, а аз съм спала 4 - 5 часа. И като ставам, излизам и абсолютно нищо ми няма. Малко така гледах като шашава с очите, но иначе нищо ми нямаше. Излизам и ме питат: „Надке, какво стана?" Значи Учителят ми спаси живота. Тогава бях ученичка. Това беше през 1934 г.

Така Учителят ми спаси живота с едно докосване. А после някой ми каза от нашите на Изгрева, че те са били сутринта в малкия салон и там Той им е говорил. Изведнъж Той спрял да говори, кимнал с глава, тя леко се склонила на гърдите му, с притворени клепачи. Това положение се знаеше от всички и се знаеше, че в този случай Той се изключваше от тялото си, излъчваше се и отиваше някъде по своя работа. Тогава сестрата, която седяла до Него казала: „Тихо, Учителят е отишъл някъде и помага някому". И това е било точно в минутата, когато аз съм била в безсъзнание и са почнали да изгарят ухапаното място с нажежено ножче. После го проверихме и точно съвпадаше с минути.

Това е сега едно от модерните лечения - чрез изгаряне на раната, серум да се прави, течности да се пият много и това, което съм получила е оток на ларинкса. Не можех да дишам въобще и ако не беше Учителят беше свършено с мен. Но като вдъхнах изведнъж и съм заспала и всичко ми мина изведнъж. Това са големи опитности!