5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

Имаше голям устрем в него. С голямо уважение се отнасях към неговите певчески занимания. Не ми омръзваше нито да мизеруваме, нито да гладуваме, нито да се ограничаваме в нещо, когато ставаше вьпрос той да има условия дори да си заплаща уроците по пеене. Той бе по големите работи, граничещи с чудесата, а пък аз се грижех за семейството. Онова, което му бе казал Учителят той не изпълни нищо. Защо? Много прибързваше. Изобщо никъде не заставаше, не се спираше и все намираше кусури. Учителят му каза как да работи в църквата, да сложи специално облекло, състоящо се от бяло расо и син подрастник. И в църквата му обещаваха много неща, защото те нямаха тогава такива хора, които да имат такъв глас и му разрешиха едновременно да бъде дякон и в същото време да следва музикалната академия. Дори му обещаха да го пратят на запад да учи и щяха да го направят, защото нямаха такива подготвени хора. Но той не се вслушваше в съветите на Учителя нито в нечии други. Имаше един много дребнав случай, беше се скарал с касиерката за някаква дребна сума и напусна - излезна по-рано от църквата и изгоря. А ние бяхме четири души на Изгрева и бяхме голям товар за всички. Започнаха да идват сестрите и ни оставяха редовно по малки суми за издръжка на семейството. Това бе по указание на Учителя и сестрите си даваха скромния десятък за Бога на нас. Някой сготви манджа и ни донесе. Не минаваше ден някой да не мине и да не остави нещо за храна. Така прекарахме четири години.

Симеон се бе записал в консерваторията в артистичния отдел, а Христина Морфова се залови с него да го обучава, че дори се стигна до там, да не позволява на Прокопова да се занимава с него. А това бяха музикални величия и педагози. Толкова много той ги спечели със своя глас. Как да не го уважават? Той беше отначало баритон, но Морфова му постави гласа към драматичен тенор. Той следва много време, че дори децата ни станаха ученици. Учителят ни даваше пари или пък някой ще ни остави нещо. Ежедневно се молех на Бога „за хляба наш насущний, дай ни го днес". Свършваше молитвата и той идваше по различен начин, но не чрез въздуха, а чрез ръцете на братята и сестрите от Изгрева.

Накрая Симеон завърши консерваторията, но не отиде да работи като солист и артист. Започна да кърпи обуща и беше сръчен в тази професия. Все намираше нещо, което не му харесваше. Отиде в операта като хорист започна войната. Не искаше да бъде хорист, а да бъде стажант-певец. И се отказа от службата си на хорист, напусна, нямаше заплата и започнаха гладните години. Той беше така устроен, че смяташе, че хората трябва да се грижат за него, а не той за тях. Започнаха неволите ни.

Учителят чрез Лулчев успя да му издейства служба и Багрянов като министър го изпратиха в Добруджа като държавен служител по землераздаването на земите след като България получи от Румъния Добруджа. Та тук около две години беше на заплата. Беше му дошла голяма поезия и беше написал към 60 стихотворения и ги бе показал на Учителя, за което получи похвала. После той ги изгори и ме упрекна, че не съм му обърнала внимание на поезията. Тогава имаше други около него, които се въртяха и му обръщаха внимание. А поезията му бе хубава. Например, сънува и през съня му дават едно хубаво стихотворение. Той става, записва го, декламира го известно време и после го изгаря. Дава му се отгоре поезия, а той не я цени. Всичко му се дава отгоре. И досега. Денем е магаре, а нощем е ученик. Учат го по време на сън. Дават му през нощта и поезия и музика и откровения и всичко. През нощта е окултен ученик на Бялото Братство. А през деня прави точно обратното - критикува, отхвърля, противоречив е, а дойде ли вечерно време, по време на сън го коригират. И му се дава светлина и все по-висока и по-висока. Не можеше да се оплаче, че е забравено дете от Бога. Напротив, беше галеното дете на съдбата. Но после дойде време да плаща. С него сме преминали през всичките тези години на невероятни противоречия. Взаимно ще си кажем какво ни липсва и какво не, но после го забравим. Това е най-характерно за нас. Той много често сънува Учителя, макар че са се минали 30 години от заминаването Му. Сега е 1975 г. и аз съм сънувала Учителя един-два пъти, а при него не минава седмица и да не Го сънува. Даваше му се просветление по всички въпроси.

Имаше един сън. Той вижда една малка хубава къщичка сред треви и цветя. Отива там. Учителят го посреща, разговаря с него и му казва: „От днес нататък, Симеоне, ти ще се усъвършенствуваш". Но след това бе непоследователен. Има слаба воля, така е устроен. Идва от една фамилия крайно противоречива. Ето на стари години е без любов към своите близки. Проявява много егоизъм. Голямо противоречие има в него. А баща му беше идеен човек, интелектуалец. Като си замина баща му остави хиляди книги от хубави по-хубави, от които Симеон е черпил. Още при първата среща Учителят му бе казал: „Обичаш книгите, обичаш природата, обичаш музиката". Не може да се оплаче, книги имаше в библиотеката на баща му, природата бе наоколо му и накрая му се даде да учи в консерваторията. Но не успя нито в трите области.

Учителят му бе казал, че по ума прилича на баща си, но по линията на сърцето върви по майка си. Докато майката имаше колеблива и права мисъл, то баща му имаше много силна мисъл, но сърцето му бе слабо, Любовният капитал у него бе слаб, поради което той беше много груб към внуците си. Такива са хората - в някоя област работят, а в друга - не. Баща му имаше лична кореспонденция с Толстой, но какво стана с нея - не зная, загуби се. Дори който през 1910 г. Толстой тръгва за България, за да я посети, той е имал предвид да отседне при отец Григорий, в тяхното общество на идейни съмишленици. И моят баща беше толстоист. Та Толстой е имал къде да дойде тук и да отседне. Тогава имаше списание „Възраждане", което се издаваше от Стефан Андрейчин, Димитър Кацаров и Христо Досев. Това бяха първите пионери.

Отец Григорий е бил голям певец, Като го слушах да пее въздухът звънеше. Дори са го канили на времето да пее във Виенската опера през 1915 г. Та Симеон не бе чужд на пеенето. Беше направил една схема за модулиране на гамите една в друга. Беше я дал на Учителя. Аз с интерес слушах неговите ежедневни упражнения. Аз имах отношение към музиката. Ако трябва да гладувам, да мизерувам, да работя каквато и да е работа, правила съм го това, само и само той да има условия да пее. След време на една сутрешна беседа Учителят я донесе тази схема и каза: „Предайте я на Симеон Арнаудов. Той е много даровит ученик".

Симеон е бил по времето на Христа. Четеше непрекъснато Евангелието и винаги търсеше милостта Божия. И я получаваше. А аз чак сега навлизам в Учението. Първите ученици на Учителя, които са дошли при Него са и първите ученици дошли при Христа. Кой, до където е стигнал при Христа, от там започва на Изгрева. Това е закон. А аз чувствам, че съм в началото. Накрая искам да приключа кармата си с него. Съпружеството не е лошо, ако две съзнания работят в една посока. Но дребните неща ни пречат. Ако не отговаряме един на другиго по сила и по дух не бихме издържали досега. Той е на 75, а аз на 70 години. Затова много се допълваме и то по различни начини. Но два воденични камъка, за да мелят брашното единия от тях трябва да бъде по-остър. Ако и двата са остри или и двата меки не могат брашно да смелят. Какви воденични камъни бяхме не знам. То ще се види дали сме смелили някакво брашно и какъв хляб сме омесили.