8. КЪСИТЕ ГАЩЕТА

Като студент 1936 г. въобще живеех в едно семейство близо до гората и не им помня имената, но се познавах с един младеж на средна възраст, казваше се Игнат, който беше едър и мускулест, силен, така и хоби му беше да ходи гол до кръста и въобще само по гащета така, къси гащета. Но един ден понеже сестрите се оплакали, че Игнат ходи полугол, тогава не беше прието така да се ходи разголен на публични места и Учителят го свива като му казал: „Ти да не смяташ, че си много силен". Така строго му го казал, че Игнат се разтрепери от страх. А действително е много силен. Но самия Игнат ми го разказа. Това го знам от Игнат тъй като Игнат беше ме помолил да се обадя на баща ми, а баща ми имаше празно място. Игнат ме помоли да пиша на баща ми дали е съгласен да си направи една стая, че няма къде да живее. Някаква барака. Беше си направил стая с мазе под нея. Солидна стая с мазе под нея и след време, когато баща ми реши да идва в София и зет ми каза, че ще събере от неговото село хора, които са на работа в София и да издигнат на това място къща, като построят другите стаи съобразно тази стая, която беше масивна. Аз живеех в съседство в едни комшии и баща ми плати му стаята и Игнат се съгласи, защото баща ми беше секретар в апелативния съд и знаеше законите, че местото взема къщата, а не къщата местото. И тогава му го плати. Има още много случки за разказване. Ще ги оставим за друг път.

Разказал: Велик Константинов

  Записала: Марийка Марашлиева