74. ВЪЗКАЧВАНЕ НА МУСАЛА

Ние идвахме години подред и прекарвахме по 9-10 дни при първото мусаленско езеро, под открито небе и на дъжд, и мъгла, и на студ и сняг и никой не се простудяваше, и никой не се разболяваше. Изчаквали сме се почти всяка сутрин, през време на престоя, на върха, също в разнообразни времена. И той ние посрещал с най-разнообразни настроения и панорами. И винаги сме оставали доволни и благодарни.

Няма да забравя никога една нощ сред продължителен гръм и мълнии поехме към върха. Тъмно като „в рог". По пътеката вървим един след друг. На някои по-опасни места стоят братя с фенери да ни светят.

Какво беше моето учудване, когато по едно време пред челото ми заиграха някакви светулки. Гледам ги, ловя ги с ръка - неуловими. Чудя се, какво
е това!? - Халюцинация! Нещо да не би да съм не добре? - Не! Да ми се спи,
да съм спяща? - Не, не! Никога не съм била по-будна и по-здрава от сега.
Гледам, залепиха се светулки и по дрехите ми. Пипам ги, ловя ги - нищо. Не
се ловят. Не се и махат. Обръща се някоя сестра или брат към мене и виж­
дам и около техните глави също светулки, даже по-големи. Цели звезди.
Гледам, но мълча, нищо не казвам, да не ми се смеят. Нищо не питам. Мисля
си: нещо ми е станало от височината. Станала съм ясновидка. А не ми идва
на ума, че може да е от електричеството. ,

Докато стигнем облаците се разчистиха, гръмотевиците и светкавици­те стихнаха и Мусала ни прие чист и светъл, и величествен, и ни дари такъв изгрев какъвто четката и перото на никой смъртен не биха могли да нарису­ват и опишат.

През време на беседата Учителят ни обясни какви са били тези светул­ки и звезди около главите и по дрехите ни. Атмосферата била толкова наси­тена с електричество и то се натрупвало по края на космите ни и по влакната на вълнените ни дрехи. Значи това не съм виждала само аз. Значи това не е било само с мене и около мене. Това е било с всички, с цялата редица. Каква ли феерия е било да ни погледне човек отгоре, от върха? Дълга редица сенки със светещи звезди около главите като ореоли.

Друг път тръгнахме при звездно небе от първото езеро. И по пътя се стълпиха облаци, запрехвръкваха снежинки, които ставаха все по-едри и се сипеха все по-бързо и бързо - цели парцали и когато стигнахме върха той бе­ше целият облечен в дебела, бяла зимна премяна. И не само той. Надалеч около него, додето погледа ни стигаше всички върхове бяха абсолютно побелели. Беше неописуема, красива зимна картина - сред лято, по Петровден.

Постояхме, попяхме, порадвахме се и си тръгнахме. По пътя се разчис­тиха облаците, ширна се кристалното мусаленско синьо небе, изгря палещо­то слънце. Докато стигнем до езерото снегът долу вече се беше стопил. Накладохме огньовете да си изсушим обущата и чорапите. Дрехите слънце-

101

то ни ги беше вече изсушило по пътя.

И никой не се простудяваше. Й никой не се разболяваше. Напротив, някои от нас идваха с някаква болест, но с вяра, че като се изкачат на Мусала, ще оздравеят. И така ставаше. Така се случи веднъж и с мене.

Малко преди времето за младежкия събор, връщайки се от село аз се отбих в Стара Загора. Там по една случайност се простудих и започнах да кашлям много силно, като да бе зимно време. Като си отидох в София и поч­нах да се приготовлявам за Мусала моите близки - брат, снаха и леля, ахнаха: „Ти луда ли си? Къде ще вървиш с тази кашлица?" Аз, разбира се, ни­то за миг не бях помислила досега за това, но и сега не помислих и без сянка от колебание, казах: „Тя там ще ми мине!" Снаха ми почна да се смее на „глупостта", а леля ми - да се ядосва. Само брат ми ме погледна с очите на обичта и доверието и каза: „Оставете я. Щом има вяра, нека върви.". Така, обаче, и стана. Не там, но още на средата на пътя за Мусала кашлицата ме остави. А горе на върха имаше сняг. Когато се върнах без кашлица, близките ми ме гледаха някак в почуда. А брат ми обичаше да разказва дълго след това, сред интелигентните среди, в които се движеше, как господин Дънов извежда по 300 души млади и стари до 80-годишна възраст на заснежен Мусала и те не само, че не се разболяват, но оставят даже там кашлиците и болестите си.