На времето имаше един, който се казваше Савов. Той обичаше да се носи по начин както се обличаше Учителят, дори си направи същата брада и косата като Учителят. Стараеше се да се дегизира като артист, за да могат хората да го приемат, че той е Учителят. Ходеше по провинцията, по села и градове и с тази брада и с неговата прическа подлъгваше някои лековерници, че той е Учителят Дънов. Те го взимаха по погрешка, че това е Дънов, но грешката скоро излизаше наяве и той биваше изгонван. Случваше се, че някой от многобройните наши приятели по провинцията бяха виждали на живо Учителя и не можеха да бъдат излъгани. Днес има много снимки където Савов е седнал в група около Учителя и ще видите как той е застанал встрани и се опитва така несръчно да имитира фигурата на Учителя - и тялото, и образа му. Защо го правеше това? Може би искаше да бъде проповедник, искаше да бъде известен, а понякога е много по-лесно да бъде за сметка на другите. Никой от Братството не одобряваше това поведение на Савов, дори са му правели много пъти както приятелски забележки, така и го мъмреха, но той беше си наумил, че трябва външно да наподобява на Учителя. Накрая приятелите го оставиха, но той получи веднъж един много добър урок.
Отива Савов да проповядва в провинцията не като проповедник, а като Учител и се представил, че бил Петър Дънов. Насъбрали се хора да го слушат, но наскачали привърженици на попа на селото, хвърлили се срещу Савов, хванали го за брадата и го повели като козел по улиците. Нали знаете, че козите и козлите имат брада и обикновено, когато реши някой да ги води хване ги за брадата и козелът, ще не ще върви след онзи, който го води. Така че Савов го хванали за брадата, един го води за брадата, друг го е яхнала като магаре, намерили един тупан бият с него и цяла тупурдия. По едно време ги пресреща един чиновник от общината, който много добре познавал Учителя Дънов и като разбрал какво водят и влачат той ги спира и им казва: „Оставете го, този не е Петър Дънов, а това е неговият самозванец. Оставете го този самозванец". Онези се спрели и го питат дали това е вярно. Савов отговорил, че е вярно. Попа и приятелите му били изключително разочаровани, защото смятали, че това е бил истинският Дънов и за разтуха му слагат един бой и така го набиват само, защото ги е излъгал и се е представил за Петър Дънов. Така че други го биха затова, че си беше присвоил чуждо име и чужд образ. Та днес като видите образа му на някоя от снимките по времето на Учителя ще видите, че този, който се е дегизирал е един обикновен човек. В образът на Учителя имаше Дух, а това се вижда и на фотографиите. А на времето на живо образът на Учителят беше нещо съвсем друго, беше несравнимо, защото Духът присъствуваше. Та така Савов получи един урок от противниците на Учението. Най-важното бе, че Савов първи показа, че може да се имитира образът на Учителя в изкривена светлина. Той беше първият, след него дойдоха артистите с техните постановки и пиеси, за които говорихме. След тях дойде Михаил Иванов във Франция, който се обяви за Учител на Всемирното Бяло Братство и се дегизира и прие образа на Учителя Дънов. Но ако видите неговите снимки ще разберете, че при него изкуството да имитира образът на Учителят е на по-голямо ниво понеже той беше артист и изпечен мошеник, докато Савов бе един обикновен циркаджия. Та след Савов вероятно ще дойдат и други. Човек не може да проповядва нещо, което не знае, не може и не умее да върши. Аудиторията за Словото на Учителя се отнася за човешките души. А душите имат отношение към Духът, а пък публиката и зрителите имат отношение към артистите и към техните маски.
За да може човек да гради в себе си трябва да постави за основа физическия си живот като го е опознал и превъзмогнал и тогава ще гради духовният свят. А като изгради духовният свят у себе си той неминуемо ще преобрази и външният образ на човешкото лице и човешкото тяло. А този метод на Савов бе метод на една отречена цивилизация. Но Учителят го остави свободен, за да го има и да бъде за предметно учение на останалите.
Учителят върна всички ученици до там, където се бяха спрели, за да обработват своите градини и своите души и чак тогава можеха да се връщат в света, за да прилагат това, което са научили чрез своят живот и да помагат на останалите. Ето виждате ли методът на Учителя към всеки един от нас. Сега нали можете сами да отхвърлите опита на Савов, който се стремеше да имитира, да живее на чужд гръб и да събира плодовете от чуждата градина. Но това е по същество кражба. Сега се нарича плагиатство, има защита на авторското право и още нови закони ще излезнат в тази насока. Но тогава законите на държавата не можаха да го хванат, но другият, окултният закон го хвана за брадата, а пък трети го яхнаха като муле в лицето на попа и го разхождаха по селото. Научавайки за тази случка всички се смяхме със задоволство. По-късно когато го срещнахме и го разпитахме за случая той само махна с ръка и каза: „Мани, мани, да знаеш какво ми се струпа на главата, на главата и на гърба, че едвам успях да се отърва". Но той продължи по стария си път.
Спомням си на събора през 1926 г., който по заповед на градоначалника на града бе забранен и бе изкарана войската да блокира Изгрева. По това време Савов тръгнал от града към Изгрева и понеже е бил с брада и е носел псевдообраза на Учителя той е искал да влезне през кордона направен от войниците. Но някои от войниците казали: „Ето го Дънов, иска да мине през охраната". Войниците го набили и свалили на земята с прикладите на пушките. Мислели, че е Дънов. След малко идва началството и го вижда как се търкаля по земята бит и пребит. По-късно идва един приятел и казва на офицера: „Кажете си името, за да ви черпя, защото този паун открай време си надуваше опашката и ние отколе чакахме да дойде някой да му изскубе всичката перушина. Благодарим ви, че го утрепахте". Офицерът пита: „Кой е този?" Отговарят му: „Това е самозванецът на Учителят Дънов". Офицерът отива, вдига го от земята и му зашлевява две плесници: „Лъжец и измамник". Нарежда на войниците да го вземат и да го изхвърлят в гората. Няколко дни Савов стенеше в гората и никой не пожела да отиде да му занесе дори и една чаша вода.
След това имахме възможност да разсъждаваме. Та може ли човек облечен в своето несъвършенство, облечен в плът и в своите недъзи човешки да се дегизира и да тръгне и да се представя под чужд образ. И да вземе образа на Великия Учител. Та нали хората, виждайки недъзите му ще могат да направят и погрешка преценка за Учението, което той уж проповядва. Ами тази имитация кому ползваше? Ползваше само враговете на Братството. Казах, че той бе първият случай и ако не беше той може би щяха да се явят други. Ето след време българските драматурзи направиха един пасквил и решиха да предадат образа на Учителя чрез един актьор и на неговият образ да препишат всички пороци, които се намираха в българското духовенство и които тогава бяха явни за всички. Тази пиеса се игра и по време на онзи режим през 1921 и по-късно, тази пиеса се игра и по телевизията след 1970 г. Отново се посегна върху образа на Учителя, за да се изопачи идейният му образ и да се опорочи Учението му. И след като направиха това от тази година България тръгна в онази насока на псевдообраза, т.е. на лъжата, измамата и изопачението. А следващото поколение ще провери за последващите събития, които трябва да се разиграят, защото Невидимият свят няма да позволи да се опорочава образът на Учителя, този образ е свещен. Небето има възможности и сили, и власт да предприеме мерки за защита на образа на Учителя и неговото дело. Навремето Учителят бе заявил: „Има души готови в света, те ще дойдат и ще заработят". Това е истинският метод. Сега Небето работи, то ще изпрати тези готови души, а това, което днес аз диктувам е за това тези готови души да знаят и помнят пътят на предишното поколение. От едната страна бе лъжата и покварата, а от другата страна бе Истината и Чистотата. Истината и Чистотата ще намерите в Словото на Учителя Дънов.
