195. КЪДЕ СЕ СЪБИРАХА ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ?
По онези години Учителят съветва да се излиза сутрин рано призори и да се дочака изгрева на слънцето. Приятелите по единично и на групи започват да излизат в края на Борисовата градина в местността, поляната наречена „Баучер". Там при изгрев слънце се събират, съсредоточават се, правят молитви, пеят духовни песни и там дочакват изгрева на слънцето. Съзерцават пред величественото събуждане на природата след изгряването на слънчевия диск. След това Учителят понякога говори и произнася кратко слово. Тези истории бяха ни разказани от първите приятели, но никой от тях не седна да ги запише подробно понеже за тях това бе едно обикновено ежедневие и не беше от някаква важност, за да се документира. Това те не го направиха и не го документираха, но го направиха другите, онези които водеха война срещу Учителя. За да упрекнат и обвинят Учителят в действия срещу порядъка и гражданския мир те намериха свидетели, които да дадат показания за излизането на приятелите при изгрев слънце. Ето така благодарение на тези, които воюваха срещу Учителя днес имаме данни за началните години как съмишлениците на Учителя излизаха на края на града да посрещат изгрева. Градоначалникът Иван Свинаров изпраща лично полицейския пристав Митович, който проследява онези, които отиват да посрещат изгрева на слънцето. Тези показания са публикувани на стр. 41-42 и ние ги цитираме дословно от „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г.
Разпитан г. В. Митович, IV полицейски пристав, казва: „Тази заран към 4 ч. бях излезал с около 150 души стражари и войници за претърсване на Борисовата градина от безделници. Към часа 5 без четвърт излезахме зад боровата гора, където бях спрял веригата, с цел да я преместя отвъд шосето за Дървеница за претърсване другата част от гората. В това време забелязах, че из боровете започнаха да се подават хора, идващи към мене. От любопитство ги причаках. Преди обаче да ме настигнат съдържателят на тамошната бирария Танушев ми каза, че тези хора идвали всяка сутрин при изгрев слънце и се молели, като ми каза, че туй ставало под влиянието на някой си Дънов. Аз разпитах някои от хората, къде и за какво отиват. Те отначало отговаряха, че отивали на разходка. А като им поисках документи за излизане нощно време вън от града, признаха, че отивали да се молят. Това узнах и видях съвсем случайно. Преди две недели среща ме ветеринарният майор Германов,в който ми съобщи, че група войници от фронта са направили оплакване, че жените им отивали сутрин рано в къщата на някой си Дънов, където тоя последният ги преобличал в бели ризи, чел им някакви молитви и стояли дълго в къщата му. Помоли ме да се вземат мерки. Пред вид на това, че са ходили жени на военни лица, съобщих на поручик Имаретски, комендант на участъка, да съобщи на коменданта на града и да вземат мерки, а същевременно съобщих на г. градоначалника." (п.) В. Митович Показанията писал сам
Непосредствено до мястото „Баучер" се намира известната частна бирария на Танушев, която носеше славата си цели десетилетия дори до 1960 г. Тук поместваме показанията на Велю Танушев, притежател на всеизвестната бирария - гостилница, пивница, прочула се с вкусни кебапчета, превъзходна студена бира и първокласни певици с оркестър (стр. 43, „Духовна култура", кн. 11-12,1922 г.).
„Велю Танушев от София, съдържател на бирарията зад Борисовата градина, 49-годишен, българин и пр. Като съдържател на бирарията зад Борисовата градина от известно време, от м. май насам, всяка сутрин рано преди изгрев слънце, забелязвам множество народ: жени, деца, войници и др., пръснати из нивите, гората и полето с погледи обърнати към изгрев слънце. След това се събират на групи и почват да пеят на разни гласове божествени песни и народни, по някой път дохождат и в моята бирария да пият мляко и, като идва един брадат, рошав човек с изпито, плаво лице, всички надошли там хора, било жени, деца, войници и др., стават по мирно и му целуват ръка, като на свещеник. Сам той просто нищо не приказва, а само стои умислен. По между посетителите познавам адвоката Толев, обаче, слушам, че приказват, че между тази публика идела и г-жата на ген. Стоянов, която обаче аз не познавам. След като пият мляко, публиката заедно с техния обожател вкупом си отиват."
(п.) В. Танушев
Ето така първите приятели посрещаха изгрева на слънцето. Ето това е един нагледен пример как Злото става слуга на Доброто в Новата епоха на Водолея. Ако не беше това вие нямаше днес да имате тези исторически данни за първите години за съмишлениците на Учителя.
