Учителят насърчаваше онази естествена, внимателна, грижлива обхода между братята и сестрите, онази проява на чиста, безкористна обич помежду тях. В един четвъртък, когато правехме общи екскурзии на планината всички бяхме на път, на път по посока Витоша. Тогава тръгвахме пеш от Изгрева и стигахме до Симеоново за един, два часа, после нагоре, когато идваха височините пъплехме един след друг. Сега вие хващате автобуса и хайде горе на планината, сега е много лесно. Но за нас бе истински изпит и изпитание на самите нас и на духа ни. Това бяха естествени изпити, които всеки ги посрещаше различно и различно ги различаваше. Така колоната от братя и сестри се проточваше, всички не са еднакво силни, еднакво бодри, някои изостават, поспират се, почиват си, оглеждат се наоколо и се чудят как да намерят сили в себе си. А наоколо е планина, изпитание на отделния човек със себе си и с външните условия на планината. При такива случаи Учителят насърчаваше някой братя да останат с изоставащите, за да им помогнат в носенето на личния багаж. С тази взаимопомощ между възрастните и младите братя и сестри сме имали различни интересни случаи, някои трагични, а някой път много смешни, но винаги поучителни.
В този ден изоставаше една възрастна сестра, тя се мъчи, пъшка, задъхва се и пухти като локомотив. По едно време се спира и казва: „Край, аз съм дотук, повече не мога". Почива малко, идват й нови сили и тръгва. Нали колоната върви нагоре. А тя пъпли като костенурка, пълзи и се моли на Бога да й се дадат сили и да се изкачи, за да бъде заедно с всички горе на Бивака. По едно време Учителят се обръща към един братята и казва: „Слезни долу и помогни на сестрата да се изкачи, защото е спряла и не може да тръгне".
Слиза брата и целият трепери отвън и отвътре, защото е чул името на сестрата от устата на Учителя и защото това е именно онази сестра, която има към нея неприязън, понеже е имал конфликт с нея. А той се е зарекъл да не се среща с нея до края на живота си и то на Изгрева. Но трябва да изпълни заръката на Учителя. Трепери отвън, трепери отвътре и слиза надолу, намира сестрата и предлага услугите си да й вземе тежката раница. Но и тя не му желае услугата, за нея е по-добре да остане долу, но не иска от него нищо, защото не му иска нито меда, нито жилото. Има такава приказка при българите - не иска меда от кошера, и не иска и жилото на пчелата. Сестрата упорства и не желае никаква помощ, а брата настоява. Накрая той й казва: „Слушай какво, ако искаш да знаеш аз изобщо нямаше да слизам при теб. Учителят ме накара да слезна при теб и да ти помогна, но за теб в никакъв случай не бих слезнал". Сестрата като чува това, съгласява се и му казва: „Понеже Учителят ти е наредил ще се съглася, понеже виждам, че това е помощ от Учителя, но тази помощ не е от теб, това да го знаеш и да помниш". Двамата се споразумяват, той взима раницата и я поставя на гърба си, а тя се подпира на тояжката, подпира се полекичка, а той й протяга ръка и започва да я тегли нагоре на буксир. Накрая я извлича нагоре и стигат на Бивака при общата група. Всички са насядали около Учителя, почиват си, разпален е огъня и братята разсипват чай. Сестрите изваждат от раниците си онова, което са приготвили за екскурзията. Учителят изчаква да се качат всички, както и въпросната сестра и брат, които се дотътрят накрая. Братът мълчи, не смее да погледне Учителят, а сестрата отива при него да му благодари, че й помогнал да се изкачи на планината. Учителят се усмихва, клати с глава и казва: „Сестра, не аз, а братът те извлече дотук. Отиди и благодари на него". Сестрата се засрамва, ние останалите слушаме и се усмихваме, понеже познаваме целият този случай и техните взаимоотношения от години. Знаеме тяхната разправия на Изгрева от начало до край. Сестрата отива при братът и му казва: „Учителят ми нареди да ти благодаря и аз ти благодаря, че ме извлече дотук". Сестрата не се предава, а братът също мълчи и той не отстъпва. Братът се отделя в страни, пие чай, мълчи и не знае как да излезне от това особено положение. След малко сестрата след като си е отпочинала отваря раницата дето бе донесена с гърба на брата, изважда разни сладкиши и занася на Учителя. А тя бе чудна и прекрасна майсторка на тези неща. Аз лично съм яла от сладкишите, пък и нейният характер, който" бе много остър съм опитвала неведнъж. Та си я биваше и в сладкишите, и в другото. Занася сладкиши да почерпи Учителя, а Той клати с глава: „Първом почерпи братът, той ти изнесе раницата дотук, иначе тази раница щеше да седи досега долу". Ние пак чуваме, пак се усмихваме, а сестрата стои като втрещена и объркана. Леко се отдръпва назад, отива на мястото си, посяда на тревата и се чуди какво да прави. После става, взима поднос, слага от курабиите и занася на брата. А онзи мълчи, а тя му ги поднася: „Учителят ми нареди да ти поднеса курабии понеже ти си изнесъл раницата дотук". Но онзи клати с глава: „Не ти искам курабиите". Тя стои пред него и се разплаква: „Моля те направи го за Учителя, а не заради мен". Той казва: „Да знаеш, че го правя за Учителя и ще ги ям заради него, а не заради тебе и не заради мене". Те отново се разделят и всеки сяда на своето си място.
Мина екскурзията и на връщане Учителят пита брата: „Ами сладки ли бяха тези курабии? Да знаеш тя е голяма майсторица". Учителят се усмихва, а братът се доближава до него и промълвя: „Ама, Учителю, за пръв път ям такива неща". Слизаме надолу и накрая на пътя Учителят лекичко се приближава до сестрата: „Е, хубава ли беше екскурзията, сестра?" „Много хубава,
Учителю, добре че ми помогнаха да се кача". „Ето виждаш ли по-як брат да носи две раници, нямаме тук. Той е майстор за тези неща". „Ама, Учителю, той изнесе не само две раници на гърба си, но ме изтегли и мен". „Ето, сестра, виждаш ли какъв брат ние си имаме тук на Изгрева?" Учителят се смее, а сестрата се насълзява от умиление. Ние слушаме, усмихваме се и се радваме за приключеният случай, датиращ от преди няколко годйни. И така завърши тази екскурзия, а тези двамата после станаха много големи приятели, макар че единият беше млад, а другият възрастен. Тя го черпеше със сладкиши, а той й помагаше в мъжката работа - да насече дърва, да донесе вода, да донесе продукти и още много други неща, които се вършеха от силни хора, какъвто бе той.
Ето ви един малък пример за методите на Учителя, съвсем естествени в случая идваха съвсем случайно, но на своето си място за строго определени хора и събития. Ето в една обикновена екскурзия се решиха толкова много неща. А в частните разговори Учителят разясняваше много от духовните закони. Това бяха обеди и вечери, когато душите бяха в едно особено състояние, когато ние се доближавахме и усещахме изявата на Божествения Дух чрез Учителя. А това бе незабравимото и вечното, което оставаше вътре в душите на учениците като една неизлечима следа. Тази следа впоследствие се превръщаше в спомен, от който винаги можеше да излезне светлината, чрез която идваше Словото на Учителя.
Аз съм пред Учителя в стаята. „След като си се качила на един параход, има ли смисъл да се безпокоиш дали ще потъне-или не? Ако параходът не издържи, твоето безпокойство ще го спаси ли? Ако издържи, има ли смисъл твоето безпокойство? Затова е казано, че не само с хлеб ще се храни човек, но със Словото Божие.
В отношенията на всеки човек има нещо непостоянно. А отношенията на Бога са постоянни. За промяната на външните отношения има три причини. За промяната на известно отношение ще потърсиш причината или в себе си, или отвън, или в Бога. Най-напред ще я потърсиш в себе си и ако я ненамериш, тогава ще я потърсиш във външните условия, ако и там не я намериш ще знаеш тогава, че причината е у Бога. Ако слънцето грее и стъклата на прозорците ти са намазани с черно каква ще се види светлината? Черният цвят ще я потъмни. Значи причината не е в слънцето, а във външните условия и в това, че ти си намазала стъклата на прозорците с чернилка.
Човек, който е погълнат от Великото, не обръща внимание на дребнавите проявления на хората. Имаш един приятел, който същевременно е и съдия. Когато се намира в съда отношенията му към тебе ще бъдат други, а когато е у дома като приятел ще се отнася другояче с тебе. Затова знай, че като причина на променливите отношения на Учителя никога не трябва да се тури нещо криво, слънцето винаги грее по един и същи начин. А че не ги огрява хората, причината е или в облаците, или че хората са влезнали в стая със затъмнени прозорци. Ето защо аз ще ти помагам. Ще ти помагам винаги, мислено ме извикай и помощта ще дойде по Духовен път".
