178. „НЯКОИ ОТ ВАС ВЛИЗАТ ЗА ДА ИМ ВЪРВИ,

ЗАЩОТО ЩЕ СЕ ЖЕНЯТ”

В.К.: Да. И после Вие, след като брат Христов Ви даде сигнал?

Л.Т.: И отидохме в столовата, там гореше голяма печка. Седнахме там.

Дойде сестра Веса Несторова и разказва: „И аз, каза, Вие като излязохте, и аз влязох, и Той каза: „Влизате тука като в хотел. Някои от вас влизат, за да им върви, защото ще се женят.”

А тя действително се ожени за Владо Николов от село Мърчаево, руснака. Тя му пристана. Аз съм свидетелка, защото след заминаването на Учителя минаха няколко дни. Аз исках в неделя да отида на беседа на Изгрева. Бяхме застанали там, където е паметникът на патриарх Евтимий, там е спирка, нали? И чакаме трамвая. А брат Христов каза: „Сестра, ти днеска сама ще се качиш на Изгрева, ще присъстваш на беседа. Аз ще закъснея, имам една работа да свърша.” Значи той няма да дойде с мене. И гледаше дали от трамвая ще слезе някой човек близък, познат, а че да ме придружи някой. И слиза от трамвая Веса Несторова, и той каза: „Хайде сега двечките, отивайте към Изгрева!” И тръгнахме с нея. И тя почна: „Аз цяла нощ не съм се върнала у дома, аз пристанах на Владо.

В.К.: Руснака?

Л.Т.: Руснака. „И сега отивам при майка ми да й кажа. Сега, аз го обичам и ще направим каквото трябва там, както е в случая.

В.К.: Сватба.

Л.Т.: Казвам: „Вместо при майка си, ела с мене на беседа!” - „А Учителят как ни остави, като сираци ни остави тука.”

Викам: „Той е сега винаги около нас. Ето сега Той, аз Го чувствам, че е с нас тука. Той навсякъде може да бъде вездесъщ, навсякъде Той присъства.” А тя отвръща: „А-а!” Викам: „Ще се увериш.”

И стигнахме до моста на „Граф Игнатиев”. Гледам (то тогава нямаше трамвай), минава един човек с два коня, впрегнати в кабриолет, ама красив така, като файтон. Отзад две места, а пред двете места - чувалче и вътре едно малко свинче, живичко, вързано в чувала и то квичи, и рита вътре в чувала. И той не вървеше много бързо, и аз му казах да спре, и му казах: „Може ли да се качим на Вашия кабриолет, ще заплатим?” Щото той тръгна нагоре по шосето, към Изгрева. - „Може, разбира се, качвайте се! Само внимавайте свинчето да не го натискате с краката.”

И се качихме. И той ни закара ча-а-ак, мостчето там, за да отидем вече на самия Изгрев. И аз извадих чантата да му платя. Той не пожела.

И отидохме вече пред салона, беседата беше почнала.

Викам: „Ела влез, направи тука молитва, за да решиш, щом е толкова решителен момент на Вашата съдба.” - „Не, каза, аз отивам при мама, да си взема ценни работи, каквото трябва да си взема.” И си отиде.

Та затова знам, че тя как постъпи и право е, дето казал Учителят: „Някои влизат при Мене, защото ще се женят, за да им върви.”

В.К.: Ха-ха-ха, това много ми харесва. Виж, това обяснение е много хубаво.