Андрей влезе в тясното коридорче на колибата, и затвори вратата след себе си. После влезе в стаята, и нейната врата затвори зад себе си. Въздъхна облекчително, защото почувства, че затвори вратите на целия си досегашен живот зад себе си.
Христов му посочи да седне на единственото легло в стаята му. На Андрей нищо от мебелировката на стаята не му направи впечатление, защото гледаше и виждаше само Христов. От смущение и захлас, не се сети дори да си снеме шапката и съблече палтото.
Христов седна до бюрото си, и дочете страницата от разтворената на бюрото му книга. Затвори я с нежелание и се обърна към Андрей, който беше първият му новогодишен гост. Той отново затвори очите си и почна да се моли. - Андрей се ядоса и помисли: „Да се моли на човек, когото вижда, от когото нещо зависи - разбирам, но да се моли на въздуха или на някакъв несъществуващ Бог, това не разбирам! Това е празна работа! При най-добрия случай, дори да имаше Бог, човекът е много малък и нищожен, за да се занимава Бог с него. Къде ще му излезе края, ако почне с всички хора да се занимава, това му е невъзможно!”
Разбира се, тези размишления звучаха фалшиво, защото беше ги чувал на събрания, митинги и разговори.
Христов бавно отвори очите си.
Една светлина, като блестяща мантия го загръщаше. Беше като ангел, дошъл от царството на Светлината! Цялото му същество говореше, че в молитвата си беше се приготвил да свещенодейства над изпратената му от Бога душа.
- Хайде, кажи да видим какъв съвет искаш? - попита Христов любезно, и удобно се намести в стола, готов да слуша.
Страданията на Андрей, се подновиха. С повдигане на рамене, той пое въздух и веднага го изпусна, преди да беше заговорил. Помъчи се да заговори без въздух, не можа. В главата му нахлуха много и разнообразни мисли, всяка от които искаше първа да се прояви. В него стана това, което става в зала с много хора, когато някой уплашено извика: „Пожар!”-Тълпите се втурват и задръстват изхода, и никой не може да излезе. Съзнанието, устата, говорителния апарат бяха задръстени и парализирани - не можа да каже нито дума! Безпомощността удари своя печат върху очите и лицето му. Тогава Христов, като ангел спасител на сцената на неговия живот с един дълъг монолог.
