Стоян Ватралски (1860-1935)
Бележки и коментар по статията:
„Кои и какви са Белите Братя (дъновистите)"
д-р Вергилий Кръстев
Част 1.
Бележки 1.
Евангелисти, протестанти и Учителят Дънов
1.1. Стоян Ватралски е един от достойните евангелисти в България, който не се е числил към нито една от многобройните евангелски църкви у нас. Затова си има причини.
1.2. За връзката между Учителят Дънов и протестантите-евангелисти можете да прочетете в „Изгревът", т. II, с. 223-225, № 101-103.
1.3. За Учителят и протестантите виж в "Изгревът", т. V, с. 531-534, № 204.
1.4. В Школата на Учителя от 1922-1944 навлизат много младежи дошли от евангелските среди. Но най-интересното за тях важи едно правило, изречено от Учителя Дънов:
„От протестантин окултист не става".
„Пазете се от маята на протестантите, ще ви заквасят и ще станете протестантски хляб".
„А Мойсей, който изведе евреите в пустинята чрез Ангелът и Бог Йехова ги хранеше с безквасни хлебове".
„Протестантите поставят много клопки - пазете се от тях."
За „Евангелисти младежи на Изгрева" виж "Изгревът", т. VI, с. 474, № 4.
1.5. Като класически пример на протестанти, дошли при Учителя е случая с Галилей Величков и рождената му сестра Веска Величкова. (Виж "Изгревът", т. VIII, с. 411-430 и по-специално с. 411-417, 421-430).
А защо идват при Учителя? Защото Той ги е подготвил и наредил да се родят чрез тези родители, та като дойдат при него да бъдат свободни по ум и по дух.
2. Съборите на Бялото Братство и тяхната възбрана
2.1. Съборите на Бялото Братство са съпровождани от големи гонения и противодействие от страна на църквата, военните и властите.
Така е спрян съборът през 1914 г. (Виж "Изгревът", т. V, с. 357).
А за Съборите в Търново, виж "Изгревът", т. V, с. 355-361.
Съборът през 1922 г. в Търново е съпроводен от много голяма съпротива от църквата и властите. За него виж "Изгревът", т. V, с. 365-367.
А за съборите през 1922 г. виж "Изгревът", т. V, с. 362-369; т. VIII, с. 23-24.
Съборът през 1923 г. е спрян от Александър Стамболийски с всички възможни последици за него. (Виж "Изгревът", т. IV, с. 446-448).
Съборът през 1924 г. е в София от 24.08.1924 до 07.09.1924 г. Беседите на Учителя от този събор са отпечатани в томчето "Разумният живот".
Съборът през 1925 г. е отново във Велико Търново от 23 август до 29 август 1925 г. Това е публикувано в томчето "Две свещени положения", както в "Наряди и упътвания" от 1925 г. Под влияние на владиците от Търново се прави подписка от всички граждани от Търново до правителството, да се спрат съборите на Дънов. Властите ги спират. Учителят се зарича никога кракът му да не стъпи в Търново. И това той изпълнява до края. Виж как това е ставало, в "Изгревът", т. IV, с. 298-299, № 21.
2.2. "Съборът през 1926 г. и военната блокада" - виж в "Изгревът", т. I, с. 93-96.
2.3. Как се е идвало на събор през 1926 от провинцията, виж "Изгревът", т. VI, с.514-515.
2.4. За забраненият събор през 1926 г. и неговата отмяна виж "Изгревът", т. I, с. 432-436; т. IV, с. 417-418, № 26; т. XVII, с. 660, № 27.4.
2.5. За конфликтът с полицията на съборите виж "Изгревът", т. XVII, с. 622-623, №5.8.
2.6. За съборите в Търново виж "Изгревът", т. XVII, с. 624-625, № 5.10.
След отмяна на забраната на събора през 1926 г. - виж "Изгревът", т. XVII, с. 620-622, №5.7.
2.7. През 1927 г. съборът е свободен и Учителят дава "Пътят на ученика" - виж "Изгревът", т. XVII, с. 622-625
2.8. През 1928 г. съборът е също забранен. (Виж "Изгревът", т. VI, с. 515-516).
Но след блокадата на Изгрева с войски и полиция никой не е могъл да влезе и да излезе. Но Учителят продължава да дава своето Слово в града извън Изгрева, а след сваляне на блокадата и на Изгрева на 22 август, 24 август, 29 август и 31 август за Общия окултен клас и за Младежкия клас.
2.9. През 1929 г. Учителят Дънов е на Рила и започват летуванията на 7-те рилски езера и съборите се провеждат там до 1939 г. включително, след което започва войната.
Следващият Събор е август 1944 г. на хижа "Еделвайс" и "Острец". (Виж "Изгревът", т. II, с. 316-318, № 198).
2.10. По време на моята работа по осъществяване програмата на "Изгревът" много трудно успях да намеря данни за отделните събори. Но това, което публикувах не бе малко.
3. Публикацията "Кои и какви са Белите Братя (дъновистите)"
във в. "Зорница" в бр. 38, 39 и 41 от 1926 г.
3.1. Единственият човек, който присъствува на Събора през 1926 г. е евангелиста Стоян Ватралски , който описва всичко и публикува във в-к "Зорница" през м. септември-октомври 1926 г. в броевете 38, 39, 41. На него дължим описанието на този събор, а не на многобройните последователи на Учителя Дънов.
3.2. Това е единствената защита от евангелист на Учителя Дънов. Това е впечатлило мнозина, а най-вече Д-р Михаил Стоицев от гр. Пловдив, който подрежда текстовете на 3-те статии от 3-те броя 38, 39 и 41 ги подрежда и издава в една хубава книжка с различно оцветени корици. Но той отдолу слага своя псевдоним "Белобратков", страхувал се е от местни гонения. Тази книжка е отпечатана в гр. Пловдив в печатница "Труд" на П. Беловеждов, 1926 г. Вътре е поставен на цяла страница портрета на Стоян Ватралски, който е с брада и е застанал в профил. Съдържа 26 страници.
3.3. На задната корица са дадени сведения за отпечатаните книги на Стоян Ватралски, както и изказвания за него от Иван Вазов и Д-р Иван Шишманов.
3.4. Същата книжка се препечатва от Слави Камбуров в гр. Нова Загора, печатница "Светлина", 1926 г., но в джобен формат от 36 страници. Накрая под черта е поставен следния текст:
„Ако мерим дъновистите от морално гледище, ако ги съдим по характера и делата им - мерило, което сам Христос ни даде, те са най-добрите съвременни християни."
3.5. За да бъде включена в "Изгревът" тази книжка, подготвих представянето й в две части на Стоян Ватралски. По този начин той е застъпен както трябва и е подчинен на концепцията на "Изгревът".
