8.1. За да слезне човек на Земята, някой трябва да го роди. На Земята човек трябва да има човешко тяло. Жената го износва за 9 месеца, ражда го, отглежда го, изучават го, пращат го войник, връща се и започва неговия път като човек на Земята. Това е ясно за проумяване на всички.
8.2. Бащата на Светозар е Любомир Лулчев. Неговият материал е поместен в „Изгревът", том XX и в том XXI от с. 4-499. Приложени са снимки към 2-та тома.
8.3. За Любомир Лулчев пише Елена Андреева в „Изгревът", том IX - „Моят роман", от с. 576-668.
8.4. За Любомир Лулчев пише Тодор Маринчевски в „Изгревът", том VIII, с. 622-640.
8.5. Най-добре интимния живот на Любомир Лулчев е описан от Елена Андреева в „Моят роман" в „Изгревът", том IX, с. 576-668. Той е имал много качества. Но точно такива хора били отклонявани най-много по време на Школата на Учителя Дънов. Защо е така бил устроен Лулчев, никой не знае. Но се знаят много неща от неговия личен живот. Обичал, и е налитал на млади момичета, главно онези, които идват на Изгрева заради Учителя. Примери има много. Те се знаеха от съвременниците на Школата на Учителя. Имаше и жени, потърпевши.
В една Школа има всичко. Има възвисяване на човешкия дух и душа, и има падение на човека. Но Учението на Учителя не е причината за падението. А това са човешките слабости, които тук избуяват. И в името на Божествената Любов, то избуява в човешката любов.
С прелъстяване и със съгласяване и съглашение, Любомир Лулчев прикотка много от младите жени на Изгрева. Съотношение на броя на жените към мъжете е 3:1.
8.6. Любомир Лулчев събира около себе си младежи, и започва да им разяснява Учението на Учителя.
Но Учителя е против тази дейност на Лулчев. Има много спомени, които говорят за отрицателното становище на Учителя към групата на Лулчев. Тя бива наречена „Упанишади".
Виж „Изгревът", том VIII, с. 622-624. За острата реакция на Учителя към Лулчев, виж „Изгревът", том XVI в спомените на Пеню Ганев, с. 60 -„Упанишади на Рила" - с. 95. Предупреждението на Учителя към Лулчев, виж на с. 96.
8.7. Веднъж на Изгрева групата на Лулчев, т.н. Упанишада се отделили, отишли в дъното на поляната, и Лулчев започнал да им говори.
Учителят погледнал групата и казал: „Това змийско гнездо ще се разтури." Свидетелите бяха живи на тази случка, и аз го записах от тях.
Виж „Изгревът", том XX, където са снимките на Упанишадите от № 63 до № 67, както можете да се запознаете и с останалите снимки с Лулчев.
8.8. Един от участниците в групата на Упанишадата е Крум Няголов. Ние го виждаме в снимка № 67 от том XX, непосредствено до Лулчев. Тази група е около 30 човека.
А Учителят Петър Дънов за Любомир Лулчев, виж в „Изгревът", том XX, с. 1034-1036. Точно и ясно!
Крум Няголов е бил хубав и приятен младеж. Това виждаме в снимките на една екскурзия от 5 август 1931 г., където в една група от 12 човека правят преход през 7-те Рилски езера. На снимка № 134 го виждаме с бела рубашка, изправен до Учителя Дънов в „Изгревът", том XXII.
На снимка № 139 групата е заснета при езерото Сърцето. Крум Няголов е в бяла рубашка до Учителя. Невероятно хубав и приятен младеж! Има го и на други снимки от същата екскурзия. Виж „Изгревът", том XVI, снимка № 16.
8.9. Биографичните данни за Крум Няголов, ще намерите в „Изгревът", том XXI, с. 582-583, 585-587. Те са предадени от Светозар Няголов.
8.10. В „Изгревът", том XXI са включени материали за рода Няголови, за техните деца и спомените им. Това беше моя идея да се включат всички неща, което тяхното съзнание е отпечатало и съхранява като памет. Така, че онова, което е било необходимо, е включено от мен. Материалът е подреждан от мен, и аз съм определял какво да се включи. Никой не ми е давал съвети и никой не се е опитвал да се намеси. А защо? Защото аз съм ръководителят на „Изгревът".
8.11. Снимковият материал към „Изгревът", том XXI е подбиран от мен, и аз съм ги подреждал, съгласно концепцията за този том. Те ми бяха предоставени от децата на Крум Няголов. Вече са сложени там, където им е мястото. Без включения материал те нямат никаква стойност. Та кой сега към 2013 г. познава тези лица, че да трябва да разчита снимките?
8.12. Светозар беше отрасъл на Изгрева. Той познаваше много лица и много събития след заминаването на Учителя през 1944 г. на 27.XII.1944 г. до времето, когато го накарах да ги опише. Послуша ме. И не сбърка. Това никога не може да се повтори.
8.13. В спомените си, той разказва много неща, които той взима от издадените вече томове на „Изгревът". Виждал съм го как той свободно пред мене дори си ги преписваше. Не знам тогава защо не се ядосах, но признавам, че бях неприятно изненадан.
Не очаквах такова нещо. Споделих тази случка с Марийка Марашлиева, която беше моя сътрудничка. Тя беше машинописката, на която диктувах материалите.
Каза ми: „Не се ядосвай! Всички смятат, че ти си-ги измисляш тези неща. А като ги напише и Светозар, то те ще млъкнат."
Замълчах си. Изчаках. Но те не млъкнаха, но нададоха вой до небесата. Отричаха ме, само от ярост, че те не бяха на моето място. Това се казва завист и омраза.
Но те не можаха да издържат на огъня, който гореше над главата ми и вътре у мен!
В никакъв случай! И друг бе Онзи, Който ме бе поставил да свърша тази работа, и Той даде заглавието на поредицата „Изгревът".
