Беше 1972 г. Братството получи разрешение от властите да летуват на Рила, но при условие да има онези хора, които да ръководят, защото се събираха около 200-300 човека. Повечето бяха възрастни хора от времето на Школата на Учителя. Бяха пристигнали и младежи. Беше наредено в една тетрадка да се вписват имената, адресите, паспортите, за да се знае кои са онези, които са дошли на 7-те Рилски езера. Но отказваха да се регистрират, защото Милицията ще узнае за тях. Страхуваха се от преследвания. Същите хора, които посещаваха индивидуално хижата според правилника, си оставяха паспорта на управителя на хижата и той им вписваше имената им в специална книга. Така че нямаше нищо скрито и покрито от властта. Освен това в тези среди имаше хора от Милицията, които правеха своите доклади за хората и за намеренията им. Изводът бе, че те не се подчиняваха на правилата, въведени от властите. И затова след една година властта забрани летуванията на Рила. Разбира се, това е въведение за следващата драматична случка.
На Езерото на Чистотата се играе поредната Паневритмия. Групата на Петър Филипов е слезнала от техния лагер, и всички играят. След свършването на Паневритмията се събират на групи и разговарят. Петър Филипов винаги се подготвя какво има да каже на младежите. А те бяха около 30 човека.
Но в случая се разигра едно необикновено зрелище. Не бе събитие, а истинско зрелище.
Светозар Няголов се приближава до една група от 2-3 човека младежи, и започва да им говори за Учителя. Тутакси около тях приближават още 10 човека. Групата е внимателна, а Светозар разговаря ли, разговаря с тях!
Аз съм на 15 метра от тях и ги наблюдавам. Към мене пристъпва Петър Филипов, и ме умолява: „Ела да ме спасиш. Ще стоиш до мен и ще си разговаряме, за да се види, че аз имам важен разговор с тебе. Иначе виждаш, че останах сам за всеобщ присмех на всички."
А тук на поляната има към 200 човека, и всички познават кой е Петър. Аз кимнах с глава, че съм съгласен и че го разбирам. А Петър посочва с глава и казва: „Виждаш ли онзи, който ми открадна младежите, проповедва им и ме измести? А аз съм го приел в дома си да живее, да нощува и да преживява!" Светозар продължаваше да занимава младежите. Хареса му, че са го наобиколили и че го слушат внимателно.
На следващата Паневритмия се случи същото. Аз се доближих до Петър да го наблюдавам и да му помогна по същия начин. Сторих го. На следващия ден, веднага след Паневритмията той напускаше поляната и си отиваше при разпънатите от него палатки.
Върнаха се в София. Между тях всичко бе разрушено. Дойде и един повод. Скараха се за едни празни буркани, с които се правеха тогава компоти. И Петър го изгони. Светозар се прибра при своите родители в бараките. Трудно понесоха и двамата раздялата. Всички се чудеха как може за едни празни буркани да се скарат и разделят.
Но те не знаеха какво аз бях видял горе на 7-те Рилски езера. На какво присъствувах, гледката бе поразителна и влудяваща!
Величка Няголова в „Изгревът", том XXI на с. 700-702 разказва за взаимоотношенията на Петър Филипов и Светозар.
По този начин приключват всички групи. А защо ли? В Школата на Учителя не се създават групи заради това, че да има ръководители. Школата си има Учител!
